Сън преди да ида на море, когато още не знаех че ще ида там

от :
за „Ателие за сънища и истории“


И на морето беше подобно… не толкова грамадните вълни, но все пак големи и с меката пяна между пръстите…

Сънувам, че съм на морето и плажът вече е в краката ми. Обаче едни вълни до небесата; планини от водни хребети, които странно и плавно се разплискват в нозете ми, пък уж трябва всичко да се тресе и помита – все пак е цунами…и ми е толкова хубаво с всичката мека пяна измежду пръстите… А по-натам по брега, един приятел от преди далечни години – баш като дядо боже, с дълга бяла коса и също толкова дълга, бяла брада лови риба.. сещам се, че си е деактивирал профила, но се радвам да го зърна на плажа.

Реклами

Загуба в пространството

 

от :
за „Ателие за сънища и истории“

Мой близък се е разболял от болестта на загуба в пространството и решавам, че ще помогна, като маркирам пътека, която да го води по ежедневния му тур. Идеята ми е той само да гледа в земята маркировката и да я следва.
В чантата си намирам тлъст черен маркер и почвам да дълбая с него колкото се може по-права черна линия от НХА към подлеза на Университета. Предизвикателството е сериозно, тъй като настилката е изключително неблагоприятна за такова начинание, но аз рисувам по земята, вървейки почти на четири крака. В един момент маркера свършва, но детето ми е изтичало до книжарницата и е купило розов тебешир, с който продължавам начинанието. Спускам се надолу по стълбите на подлеза, и влажната гадост, и вече съм пред Mакдоналдс, където е пълно с минувачи, музиканти и длъжностни лица. Осъзнавам, че не мога да начертая никакъв свестен път и всичко се завърта в нескончаеми кръгове, осморки и визуализация на това което съм постигнала- растениевиден черен стълб с розов цвят.
Дано успее, си мисля…