Затъмнение

Тице Рей Норгет
за „Ателие за сънища и истории“

Сънувам, че си правя нови очила. Момчето от оптиката ми ги подава и набляга на това колко са чисти и качествено изработени. Слагам новите очила и виждам замъглено през тях. Нещо не е както трябва да бъде, казвам на момчето от оптиката. Свалям очилата и се заглеждам внимателно в стъклата. Виждам, че по тях са залепени няколко фини и прозрачни картинки. О, това ли, казва момчето от оптиката, не знаете ли, че трябва да ги отлепите – и ме гледа с такава изненада и лек упрек, все едно не знам най-елемемтарни неща. Чудя се, а после си казвам, че явно пак нещо не съм разбрала. Действието се развива в България, а там често ми се случва да се държа като чужденец. Изчоплям лепенките, остават лепкави следи и пак не виждам ясно с тези очила.

Реклами

Черупки

Тице Рей Норгет
за „Ателие за сънища и истории“

 

Фрагмент от пресен сън: Говоря си с някой, слушам оплакванията му. Както го слушам, от време на време върху образа му се наслагва образът на друг човек, който ми е доста непоносим. Все едно гледаш телевизия и каналът периодично превключва на друг, после се връща обратно. Доста хлъзгав разговор. По едно време към нас се приближават две човешки същества, които аз веднага разпознавам като фалшиви. Това не са хора, казвам. Ставам, хващам главите на двете същества и ги удрям с всичка сила една в друга. Те се пръсват като яйца, някаква течност се излива, а аз хвърлям победоносно кухите черупки на земята. Сега няма вече от какво да се боиш – казвам на себеседника ми – няма начин някой да ти се меси отново в идентичността и да те подменя.

Асансьорен сън

Тице Рей Норгет
за „Ателие за сънища и истории“

Посещавам семейство млади архитекти, които са си обзавели жилище на странна и малка площ. Поради липса на място тоалетната е в бивш асансьор. Влизам в тоалетната и когато искам да изляза, се оказа, че асансьорът се е качил до тавана. Отварям предпазливо вратата и се озовавам на сумрачно и неприверливо място. Хвърлям поглед наоколо и се връщам в тоалетната, която обаче няма командно табло на асансьор и е невъзможно да я подкарам надолу към жилището. Мисля си с досада за младите архитекти. Сега, извън съня, бих ги поздравила за смелото решение, но все пак преди реконструкцията да се бяха посъветвали с асансьорен техник, по дяволите.

Сънувах, че България е само фасадна демокрация

Тице Рей Норгет
за „Ателие за сънища и истории“

Сънувах, че България е само фасадна демокрация, какво прозрение!

За да се онагледи това в съня, действието се развива в огромна зала, може би университетска аула, чиято предна стената – тази, пред която застава преподавателят на пулта – е само дърворезбовано пеграждение, подобно на олтар. Паянтова стена е поизкривена и с лек ритник би рухнала. Зад стената се водят разпити, чуват се виковете и стенанията на изтезаваните. Периодично в залата влизат представители на властите и избират поредната си жертва. Всичко това ми се струва крайно абсурдно и се чудя, толкова ли съм била наивна през последните години, че да не го забелязвам. Решавам да замина възможно най-бързо и никога да не отивам отново на това място. До заминаването ми обаче ще минат дни. Залата се поизпразва. Остава възрастен мъж с внучка, който периодично вади от вътрешните си джобове кафяви шишета с алкохол и си посръбва. Шишета са исторически, с може би барокови орнаменти и плавни линии на формата, възхитителни произведения на изкуството. В залата се намира и уличен метален контейнер за боклук. Там възрастният мъж оставя шишетата и излиза. Знам, че това е един съкрушен от случващото се възрастен преподавател, който може да понесе битието само ако непрестанно пие. В залата се лута и възрастта жена с кученце. Мрачна, затворена в себе си, напълно изолирана от света. Жената се доближава до мен и ми казва, че са й премръзнали ръцете (странно, никак не е студено тук!), трябвали й непременно ръкавици, дали бих й купила, пита ме тя тревожно, но и заповедно. Разбира се, и без това отдавна чакам да бъда полезна по някакъв начин в този подтискащ свят на тормоз и край. Свят, от който не ме е страх, защото знам, че съм чужденец тук и точно за такива като мен е издигната фасадата, никой не би ме допуснал отвъд разклатения олтар, в отделението за изтезания. Жената отваря портмоненце със закопчалка от две вкопчени едно в друго метални топченца и ми дава 10 стотинки. С 10 стотинки да й купя ръкавици!? Не казвам нищо, така или иначе щях да й изпълня молбата, просто не исках да я унижа, ако откажа да взема пари за пазаруване. Какви да са ръкавиците, питам я. Доматеночервени, казва тя. Излизам, намирам магазин, избирам ръкавици, има дори в желания от нея цвят, може би не точно доматеночервени, а в кармин, но сме близо до желанието. Ръкавиците са кожени, избирам ги да са малко по-хлабави, за да не й стягат – кожените ръкавици, когато са нови, са като менгемета за ръцете – не съм сигурна дали би могла да ги надене… Намирам и чифт бели, плетени ръкавици, струват ми се по-подходящи, удобни са. За беда обаче се оказва, че чифтът е дефектен – едното е бяла ръкавица, а другото – бял дълъг чорап. Дълго ровя сред купища ръкавици. Решила съм да й купя и двата чифта.

 

Крокодили на дълги разстояния

Тице Рей Норгет
за „Ателие за сънища и истории“

Тичам по здрач през полето и се чудя дали ще срещна първия вълк, който би се появил по тези земи след десетилетия отсъствие. В далечината се чува лаят на цяла глутница кучета, но не виждам в тъмното нищо. Когато наближавам, виждам около пет кучета с двама човека, стадо кози, две бели гъски, колоездач с ярък фар отпред на велосипеда и един автомобил, който се опитва ловко да се размине по полския път с тази група от разнородни замръкнали, към които трябва да добавя и себе си.

През нощта пък сънувам, че се грижа за крокодил, сова и други животни. Крокодилът е полегнал върху нисък сух храст в стаята и уж спи, а една пчела му бучи около муцуната. Изведнъж изщракват челюсти, пчелата изчезва в захапката на крокодила, а отстрани от устата му се отронва тежка капка слюнка, която пада с мощен плясък върху плочките на пода. Изведнъж ми става ясно, че това е страшно животно и трябва да го затворя в клетка, но къде ти клетка в този сън. Лека тревога ме обхваща. По-късно крокодилът се раздвижва, аз не успявам да му избягам, той се приближава с отворена уста към мен. Галя совата и чакаме двете да дойде до нас крокодилът. Какво да правя – галя го и той покорно и питомно свежда глава под ласките ми. Совата, крокодилът и аз.

Spider-florida-poems

А ето този малък и скрит в свивката на книгата паяк е чел точно стихотворението за натуралиста и орнитолог Уилям Бартрам. Стихотворението носи спейси заглавието „Уилям Бартрам в обсадата на крокодили или алигатори“, а сега е и с добавен арахно-контекст. Заради този малък приятел се задълбочих в стихотворението, а после се рових и за Бартрам.
(3.11.2015)

Зашивам си третото око

Тице Рей Норгет
за „Ателие за сънища и истории“

Сън от тази нощ: зашивам си третото око, онова – между веждите. Досега съм го крила под очилата, но те не го скриват изцяло. Зашито и замаскирано, третото око вече не е видимо на лицето ми. Сега имам две очи, като всички наоколо. Само един проблем се появява, който не съм предвидила – лицевата мускулатурата е така изградена, че ако затвориш третото си око, и другите две остават затворени освен ако не полагаш извънредни усилия да ги отваряш. Да гледаш става изключително напрегнато. Непрестанно трябва да държиш с нечовешко усилие очите си отворени; не е като преди – няма я вече лекотата да гледаш. Прекарваш голяма част от времето със затворени очи, а когато са отворени, учиш се на поглед, който да е естествен. Погледът ти на човек със зашито трето око е остър, дълбок и плашещ. Толкова изразителен, че по-добре да свеждаш очи.