В осем на пазара

Книжен НОП8 засега не се очаква, но вече започва да расте тук колекцията от текстове на тема ПАЗАРИ в рубриката  Поезия: Пазари / НОП8

–––––-

В осем на пазара

За бр. 8 на НО ПОЕЗИЯ очакваме стихотворения и есета на тема

ПАЗАРИ

купуване, продаване, замяна, размяна
пазарене, споразумяване
цена, стойност, пари
потребление (стоки и услуги)
приход и разход, инвестиция, кредит и т. н.

Моля, изпращайте до 10 стихотворения за Поезия: Пазари / НОП8. Нека всички текстове да бъдат в един файл.

nopoezia@gmail.com
Петя Хайнрих

Advertisements

Остава точно само месец до крайния срок за изпращане на текстове за брой 5 на сп. НО ПОЕЗИЯ & надникване в НОП1, НОП4

al georgiev
Илюстрация: НОП по стихотворение на Александър Георгиев

Нека да напомня на поетите, че остава точно само месец до крайния срок за изпращане на текстове за брой 5 на сп. НО ПОЕЗИЯ. Накратко:

  • до 6 стихотворения интелектуално-философска поезия и още 6 от поезия на смешното
  • кратка биографична бележка
  • всичко до 1.04.2015 на nopoezia@gmail.com

Но припомнете си и дългото съобщение.

Вече има страница на списанието във фб, заповядайте, новините за и около списанието пристигат там бързо.

В групата на НОП пък често се появява по парче добра поезия от списанието. Какво ще кажете за това:

От високо водата лее
шамари на облия камък
не ми прилича да ѝ е много сърдит
покрил се е с мъх

Александър Георгиев

Александър Георгиев е представен в първия брой на НО ПОЕЗИЯ с шепа стихотворения с природен привкус, съзерцания на малките неща. А ето го отново в НОП4 с наблюдения за едни други отношения между водата и камъка. 

..

НОП4

Звънчета,
Петя Х.

Лондонски поетически разходки: началото

Да са ни честити! За сайта „Разходки из Лондон“ започваме седмична рубрика за поезия, която излиза със съдействието на сп. НО ПОЕЗИЯ. Така че няма да е никак изненадващо, ако някои стихотворения започнат да витаят из лондонския въздух дори още преди излизането им на хартия в готвения нов брой.

Защо поезия? Личният ми мотив да се впусна в това приключение е вярата ми, че за нас – хората, живеещи в среда, в която се говори преобладаващо различен от майчиния език, поезията е тънката копринена нишка, която свързва с родината, дома, спомена, а също ни прави и част от живеенето на мястото, което сме оставили. Дори повече – засилва увереността ни, че си тежим на място в новата среда. И как? Като ни обогатява с преживявания и разширява емоционалните ни регистри. Казано кратко: поезията не ни откъсва, а ни свързва – затова я наричам нишка. Коприненото влакно се отличава с гланц и здравина. Поезията ни дава гланц и здраво ни свърза с езика. Тя, коприната или поезията, е благородство и сила. Вероятно ежедневието на повечето хора им изглежда като пробив в свят, в който поезията няма място; мекота, от която сякаш няма друга полза, освен че понякога поотвлича. И поезията, и коприната не са на мода. Нищо подобно, уверявам ви. Поезията е тънката тъкан, върху която се крепи впечатляващата сграда отсреща, светове са втъкани деликатно в структурата й. Тя е онзи къс време на бързо изядения сандвич под рехавото слънце в парка – бързо забравени залъци. Две думи. Николко думи. Отхвърлянето на болката е поезия. Изостряне на сетивата. Празник на радостта. Сигурност, несигурност. Натрупвания и изветрявания, които оголват нови форми, сгъстени форми на изказ. Още. Човек може да живее добре и без да трупа коприна и да усуква все повече нишки във все по-здраво въже, но с поезия е богат. Искам да помагам на хората да трупат богатство. И вече не е нужно да уточнявам, че поезията се разхожда из Лондон. Ще подавам по една копринена нишка всяка седмица. Някои стихотворения сигурно ще са по-трудни. Други направо няма да ви харесат. Други ще ви разтърсят и ще ги заобичате. Зад всяко стихотворение стои умът и сърцето на поет, на артист; всяка дума е труд и магия, за чийто щедър дар се покланяме и благодарим на поетите; стъпка в една дълга разходка. Имаме всички основания да говорим тук за „Лондонски поетически разходки“.

Сърдечен поздрав,
Петя Хайнрих

За стихосбирката „Факти“ на Валери Валериев

Петя Хайнрих

fakti

Факт е, че стихосбирката на Валери Валериев е дебют от класа. След такава книга всичко може – достатъчна е като доказателство за можене, за сигурен ход из поетическото поле. Три части, около 70 страници, великолепно семпло оформление (Иво Рафаилов, но в изчистен вид) и… о, Боже – един поет се е осмелил да прати по света дебютната си стихосбирка без модните похвални слова на задната корица. Благодаря, г-н Валериев, за отсъствието на вербална агресия по гърба на словото!

Е, да кажем с половин затворено едно око, че откривам леко разпиляване във „Факти“. Някои стихотворения е можело да си отидат в папките с черновите. Събирано е старателно и дълго. От друга страна, мисля, че подобно щедро пилеене е добро решение за дебютна книга, която иска да покаже широкия спектър на поетическото изразявана на автора.

Майсторки дълги стихотворения – факти за любови и хора, тук и отвъд Атлантика, у дома в кухнята, на морето (ех, вечното българско море!), под елхата… Кратки форми за любителите на този тип изразяване – може да се прескачат обаче. *Има едно великолепно сред тях, онова на стр. 41, второто. Сюрреалистични нотки и т.н.

Годината е още млада и какво ли ще ни изсипе в ръцете от реколтата на стихосбирки. Тази е една от най-добрите сред тях.

Извинете, но цената от 6 лв. е рязко под цената на приличното. Колкото по-евтино не е толкова по-добре, важи и за стихосбирки. Все пак това не са слънчогледови семки. Пожелавам си също изд. „Литературен вестник“ да успее и с разпространяването на тази книга, която (вдигам алармааааааа!) има опасност да потъне в нищото поради немарливостта в целия роден културен ландшафт.