Вулкан

от Йордан Ефтимов
за „Ателие за сънища и истории“

Най-комични са космическите сънища. Например днес се събудих след сиестния си сън (подремнах по изключение) към 17 часа с един атол с действащ лукав вулкан. И сякаш той като във филмче на Бруно Бoдзето сам даде да разбера, че бълва лава от любов: отворът на вулкана моментално разпознах като приготвена за целувка начервена уста с издадени напред устни. Вулкан succuba.

Още древните гърци са спорили за следобедните сънища. Едни смятали, че не само не трябва да се разказват, но и дори да се сънуват. А това е възможно само ако не ставате прекалено рано сутрин и не се отдавате веднага на изнурителна работа, та да има нужда изобщо да се възстановявате със следобедно подремване. За Артемидор в неговите „Съногадания“ (I, 7) прогностичните функции на дневния и нощния сън не се различават по нищо. Но според Демокрит на дневните не трябва да се обръща внимание заради нестабилността на образите в тях. Пък и дневният сън според него е резултат или от лошо възпитание (през деня спи само мързеливият човек), или на болест – все едно дали телесна, или душевна.

Разбира се, ние трябва да се опираме единствено на Аристотел – а според него ако сънищата се изпращат от бог, то пророчески или с други думи нуждаещ се от тълкувание сън може да се яви само на един мъдрец, и то не нощем, а денем. Следователно трудността не е да разберем смисъла на един сън, а кой от нас е мъдрец, та да се обърнем към неговите видения.

4 март 2017

Снимка: wikimedia

Реклами

Гробът на Барт

От Йордан Ефтимов
за „Ателие за сънища и истории“

Сънувах, че гробът на Ролан Барт в е в двора на нашия университет. Върху плочата е поставено дебело стъкло, под което се вижда, че има дълбок кладенец. Празен гроб. Но не не от типа кенотаф, а с видима празнота.
И понеже бе вече сутрин, а аз постепенно се разсънвах и се размечтавах моят гроб да е такъв – празна 70-метрова шахта. Само че в моя гроб ще има асансьор, с който да се слезе до дъното, за да се види, че наистина е празен, че няма нищо. Никаква следа от призрак.
1 август 2016, 6 и 40

Нищото

от Йордан Ефтимов

за „Ателие за сънища и истории“

В Ректората на СУ се провежда ъндърграунд фестивал. Един приятел ме дърпа за ръкава – да сме идели в зала не знам коя си, за да присъстваме на връчването на наградата „НИЩОТО“ – за проникване в екзистенциалното. Паричната й и материалната й стойност е: нищо.

Сън от 6 юли 2016