Владимир Сабоурин: Пясъци

от НО ПОЕЗИЯ

Владимир Сабоурин е кратък с напътствията си как да стигнем до сърцевината на стихотворението му; сякаш поставя пръст върху картата и отбелязва: „Тутракан, оттеглянето на водите на Дунава“. А за себе си той пише:

Аз, Владимир Сабоурин ида от ръждивата
Утроба в която майка ми ме донесе през водите
Изпъкналите ребра на шпангоутите бяха моята бебешка
Кошница в която бях пренесен вмирисан на окис и нефт

Наскоро излезе стихосбирката му „Работникът и смъртта“ (Смол Стейшънс Прес, 2016), от която е и представеното долу стихотворение. Според критика Бойко Пенчев, в книгата на Владимир Сабоурин се дочуват „далечни апокалиптични тръби“ сред игривостта на текстовете. Дали не ги долавяме, когато се заслушаме в подвижните пясъци?


Илюстрация: Яна Левиева


Пясъци

След дълги години изкопна работа без удар на камък
На скала градежът стъпва върху всекидневното вечно свличане
На пясъка със суха трезвост просмукващ всичко по-силен дори
От мравките колонизиращ порите всеки косъм до корена му
Внезапно изплуване от дюната на пустинен прелетен скакалец
Зад гърба разтопеното олово на океана по-бял от самия пясък
После самозариване обратно на заден ход ала някакъв всемогъщ
Показалец на огромна видима ръка на божество те изравя отново
На повърхността лодката която ще отведе на дъното очаква
Пълна с пясък чак до седалките можеш да се изпънеш възнак
В цял ръст в нея в мекота която нежно засмуква кротко поглъща
Пътуването към дъното на пясъците вече може да започне
Макарата е прост механизъм разновидност на лост Който
Свързва горния и долния свят в Нея има нещо от геобразен бог
Нощна пеперуда паднала в стъклото на угаснала газена лампа даване
На знак със самоделна кадяща факла от парцали напоени с кайсиева ракия
В нажежената до бяло светлина отвред отразявана от безчет пясъчни огледала
Невидим знак че си се предал работиш за кофа питейна вода знак за това
Което ще се роди от труда от всенощното изгребване на влажен пясък
Дори да се издърпаш на горния свят високо в тънкия слой привидност и сияние
Под който се разстила бездънното царство на плаващите пясъци
Продължаваш да вървиш в илюзионистично прецизния пейзаж
Сред преплетените коренища на върби на които си виждал само върховете
Да стърчат над оттеглилите се сега води неведомо защо след толкова години.

Владимир Сабоурин 

 


 

Владимир Сабоурин (1967, Сантяго де Куба) e поет, филолог, историк на културата, литературен критик, професор по антична и западноевропейска литература във ВТУ. Поезия: „Sex Shop“ (Самиздат, 1993), „Стихове 94-98“ (2000), „Йожени или Новата Асамблея Знаме на мира“ (2004), „Кучка и други стихове 07“ (2007), „Мъртвите“ (2009), „бакърена фабрика“ (Литературен вестник, 2015), „Работникът и смъртта“ (Смол Стейшънс Прес, 2016).

 


 

От „Разходки из Лондон“

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s