Валери Валериев – 2 стихотворения

Преди година излезе забележителната дебютна стихосбирка „Факти“ на младия адвокат и поет Валери Валериев.  В книгата ще откриете майсторски дълги стихотворения – факти за любови и хора, тук и отвъд Атлантика, у дома в кухнята, на морето (ех, вечното българско море!), под елхата, също и кратки форми с хайку привкус; не липсват и сюрреалистични нотки. От „Факти“ е и предложеното тук стихотворение.

Валери Валериев споделя: „Стихотворението е написано по спомени от студентската ми бригада в Америка. Ню Йорк ми беше безразличен, като изключим парка и другите безплатни атракции, но поне го бях признал за възможно най-многолюдния и голям град. Посетих Лондон след няколко години и трябваше да си променя мащаба, с който пресмятам големината на тълпите и широчината на сградите.“

kolegi
Снимка: Весела Кучева

колеги

Бог го има
но мен никакъв ме няма
не само душевно, чисто физически
аз и колегата ми Карл
напоследък не се справяме

„спокойно, началник,
това от днес ще го започнем утре,
не е толкова зле“
Карл ме нарича началник, защото
дори в най-скапаната работа
има нещо като йерархия

вечер се напиваме заедно
и си говорим

когато бил млад
Карл работил в линейка
после се разболял.
„физически ли?“, питам аз
„в главата“, отговаря той
и докато си сочи мозъка
разлива половин бира

този мой колега Карл е негър
висок е два метра, еднокрак, с протеза
всяка вечер, на път за метрото
го изпращам до неговата кола.
клатушка се и се подпира на мен
кара пиян, засега е жив.

половината истории, които знае,
се разказват за третата му жена.
всеки път се учудвам на късмета му,
защото колата наистина е червено ферари

Валери Валериев
(Из дебютната стихосбирка „Факти“, изд. „Литературен вестник“, 2015)

 

За сайта „Разходки из Лондон“  Валери Валериев разказва: „Най-първият ми хубав спомен за Англия си остава щастието и спокойствието по лицата на овцете, които пасат из поляните покрай пътищата. Казах си – каква хубава страна трябва да е това, щом добитъкът им изглежда чист и доволен от живота, не като нашия изтерзан селски добитък. После се качихме на север, видяхме безработните и бездомниците в Нюкасъл и малко се разочаровах. Тогава бях гимназист.“

 

Детегледачка

Помолиха ме да наглеждам
малкия ми братовчед,
докато майка му работи нощна смяна.

Заех мястото в средата на дивана,
пуснах филмче за лалугера и мечката
и му забраних да прави
скок и пирует
в пълната със стъкларии гарсониера,
както и да доближава печката.
Малкият ми би шамар, сграбчи ме за ревера,
опря в челото ми детски пистолет
и поиска допълнителни обяснения!

„Не ми се слиза до колата за аптечката,
а това ще се наложи,
ако се стигне до порезни рани и кръвотечения.“

Гневът му се поуталожи,
но не спря да придиря
и да търси в забраните ясни основания.
Аз бях готов да отворя бонбониера
или да се откупя с бижута и стотинки,
но ме налегнаха философски колебания.
„Радвам се, малки брате,
че в тебе още не действат
основните инстинкти!
Млад си, хилав и безстрашен,
като майстор на карате
който с глава чупи дървé и дъвче бутилки!
Но и да имаш комплект от мама и тате,
никой не може вечно да те предпази.
Болката капе като бойлер
или се лее на талази,
но не съм аз човекът, който знае
коя за теб е правата пътека и
точната комбинация от страдание и омраза!
Повече няма да се хабя да те пазя!
Все пак всичко изгражда човешката личност
или всичко в еднаква степен я разрушава.
Ако не днес, то след седмица или месец
каквото има да става с теб, то ще става.
В крайната ти сметка ще има същата наличност,
както в сметката на всички останали“.

И без да знам какви дяволи са ме прихванали
попитах:
„С какво обикновено те плашат твоите родители?“

„С цигани и с луди, защото на бой налитали“.

„Ето, виждаш ли, това е огромна грешка,
жалък опит съдбата човешка
в желания коловоз да се плъзне.
Дори когато те пускат да играеш на двора,
ти си научен да се пазиш от другите хора,
а сам не знаеш как баба ти бяга от къщи и зъзне,
защото в нудизма и крясъците намира облекчение.
После с нея се влачим до психиатричното отделение,
возим се в едни и същи асансьори
с еднооки, беззъби цигани и лунатици
и за външните аналитици
е трудно да направят разграничение
между нас и другите хора.
Това е най-малкото и твое наследствено утежнение.
В семейната история има абзац и за затвора,
но не искам да те обременявам с повече информация“.

С това приключи дългата ми рецитация,
която разстрои малкия господин –
до скоро бъдещ шериф или собственик на шоколадова плантация.
Хвърли пистолета, взе да подсмърча и да клюма с глава,
която бучеше от безпощадната ми агитация –
същински нарцис в пластмасова ваза!
Предложих му да глътне малко уиски или аспирин,
но той поради незнание отказа
и празен поглед в далака ми вряза:

„Защо тогава имаме табела на вратата?“

„Образцов дом – това е стара
приумица на общината.
Дори и да важи за отделни членове на отбора,
трудно приляга на цялата кооперация.
Били сме заедно в мазата,
знаеш, котешка урина се стича по стъклата
на целия приземен етаж.
Крадците са натрупали дългогодишен стаж
да крадат на баба ти компотите.
И на мен ми се иска да обявя
пред събранието на патриотите,
че съществува бастион на консерватизма
точно на тази ваша улица,
но това са по-скоро лъжи гнусни,
от които може да ти се пръсне аневризма.
Забележи –  на стената до асансьора
има червен отпечатък от женски устни
с оставен до тях телефон
за контакт!
Моралът не е слон,
че да се скрие без следа,
дори ако окото ти страда от катаракт“.

Малкият се нарева,
но прояви несвойствен за възрастта си такт
и се оттегли в кревата си покорно.

Останах да бдя на дивана,
с чаша в ръка при изключен звуков фон.

По телевизията даваха германско порно.

(Стихотворението е публикувано в „НА НОНА абсурдисткият лист“, март 2016)

 


Валери Валериев; снимка: Николай Николов за Баница

Валери Валериев (1984, София) е завършил право в СУ „Св. Климент Охридски“ и работи като адвокат. Публикувал е в периодични издания („Литературен вестник“, „НО Поезия“, Литературен клуб). Автор на стихосбирката„Факти“ (Литературен вестник, 2015).

 

 

От „Разходки из Лондон“

 

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s