Отиде си и баскервилският кон: Умберто Еко (1932 – 2016)

От Йордан Ефтимов
Umberto Eco
Снимка: wikimedia

Миналата нощ светът изгуби и Умберто Еко. Средно добър писател, но екземплум за интелектуалец.

Своята рецензия за най-прочутия му роман – „Името на розата“ – английският литературен теоретик Франк Кърмоуд беше озаглавил „Баскервилският кон“, събирайки в едно два великански образа на световната фантазия: Троянския кон на Омир като метафора за двойното дъно на езика и Баскервилското куче на Конан Дойл като метафора за нагона за разказване и сюжетиране. (И като алюзия към героя от романа – монаха Уилям от Баскервил, разбира се, но това всеки го знае.)

Умберто беше баскервилски кон, но също и съвременен севилски бръснар. Способен на голяма простота и достъпност, той не бе сред типичните за съвремието ни хаотични и енигматични мандарини. Винаги със струящо чувство за хумор, което успяха да почувстват и гостите и участниците в конференцията от поредицата „Софийски диалози“ през ноември 2004 г. Тогава по покана на проф. Ивайло Знеполски и Дома на науките за човека и обществото в София Умберто Еко говори за понятието за границите на европейската култура.

Учебникарското му помагало „Как се пише дипломна работа“ е сред най-вдъхновяващите книги за един млад хуманитарист. Ще ми се тези дни да прочета и друго сравнение – с Добрия пастир.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s