10+1 книги със съвременна българска и преводна проза, които да имаме в края на 2016

 


Николай Грозни
Клаустрофобии (Бегемот, 2016)

Николай Грозни е лотосът на съвременната българска литература. „Клаустрофобии“ е сборник с разкази, в които да се залутаме и да се оплетем в метафоричността на езика, изпаднал в наслада от собствените си лабиринти. Български за будисти.


 


Сезар Айра
Светецът (Агата А, 2016)

Първа среща на българския читател е един от многобройните кратки романи на новия Борхес, който боготвори Кафка. Смешен и интелектуален. (Превод от испански: Красимир Тасев)



Ангел Игов
Кротките (Жанет 45, 2015)

Големият малък (в смисъла на камерен) роман, който в рамката на страховитото историческо събитие – Народният съд от 1944 г. – повдига въпросите за моралното право, с което съдим, за вината и възмездието. Написан на красив, неосецесионен език. Крещяща е нуждата да се чете точно този роман днес в България.

 


Ваня Константинова
Думи от другата улица (Пергамент, 2015)


Думите, които ни останаха от Ваня Константинова, събрани с обич и внимание от приятелите й в чудесно книжно тяло с твърди корици. Култово четиво. Не е мейнстрийм. Съдържа поезия и проза. Съдържа свят, вливане и смесване на култури и носи „езика, който не помним. Език в агристада.“


Карл Уве Кнаусгор
Моята Лична борба, кн. 1 (Дамян Яков, 2012)

Внимание – четенето на Кнаусгор дови до трайна зависимост! Безпощадна проза в първо лице, единствено число. Тук става нещо ново с формата на романа. (Превод от норвежки: Мария Николова)



Владимир Полеганов
Другият сън (Колибри, 2016)

Флуиден текст. Като флуидното име Оа. Като играта, за която научаваме в романа – „Потънали в езика“. На стр. 104 се срещаме дори със снаркове. Този читател, който не помни нито един от сънищата си, може да си набави тук опит.

 


Мартин Колев
Микро (Либра Скорп, 2016)

Майсторска кратка проза на граница на поезията, ето такава.

 


А. С. Байът
Обладаване (Агата А, 2015)

Има ли все още поет наоколо, който да не е прочел „Обладаване“? Единственият дефект на този грандиозен роман е, че едва сега излиза на български. Постмодерен, детективски, интелектуален роман с писма и викторианска поезия. Помня, че когато преди повече от десетилетие прочетох последния ред, бях в метрото и забравих да сляза на спирката, или съзнателно я изпуснах. Това бягство си струва всяка минута време. (Превод от английски: Димана Илиева; превод на стихотворенията: Валентин Кръстев и Ангел Игов)

 

ostende
Фолкер Вайдерман
Остенде 1936, лятото на едно приятелство (Панорама, 2016)

Лятото преди Втората световна война в белгийския курорт Остенде, където се срещат милионерът Стефан Цвайг и зависимият от алкохола писател Йозеф Рот. Там са и други писатели на епохата. Една последна любовна история. Голямото веселие, празник на литературата пред лицето на гроязщата катастрофа. (Превод от немски: Даря Хараланова)

 


Людмил Станев
Рязко (Жанет 45, 2015)

„Рязко“ е изборът на редактора на НО ПОЕЗИЯ, Ина Иванова: Един от малкото авангардисти, при които иронията и каламбурът са не сюжетопораждащи, а игра със смисъла. На всички нива.

 

10+1

И още едно, допълнително предложение от Ина Иванова:
Йорданка Белева, „Ключове“ – кратки разкази (Пергамент, 2015).

 

Личната подборка на Петя Хайнрих и Ина Иванова

 

 

 

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s