Избори у нас и у вас

Йордан Ефтимов

(Писмо до Старо село)

Гласуването, приятели от Старо село, си е пърформанс, та дрънка. Първо, в много от училищата си е както си трябва – към блъсканицата трябва да се прибавят слабото луминесцентно осветление в боядисаните в отровно зелено коридори и липсата на свеж въздух. Докато чакаш, все ти се струва, че някой ще се свлече в несвяст и най-вероятно това ще си самият ти. При това осветление всички лица имат цвят на пръст, на земя.

Но ако все пак ти липсва честото ходене в поликлиниката и скандалите пред кабинетите – ей го, ще бъдеш компенсиран. Идва някаква жена, която не може да спре да говори по телефона и която ти предлага любезно да те пререди, защото детето, което държи за ръка, е твърде малко. Ти казваш: „Аа, направо прередете и петимата преди мен, защо ще чакате!“ И така я пращаш в устата на лъва, тоест на майката с близнаците – вярно, на цели 6 години, която чака малко по-напред.

Докато чакаш, то се знае, виждаш някой съсед, с когото не си общувал от години. Той нещо ти се хвали със сина в 30-о СУ, който бил силен по английски, но записал училище с разширено изучаване на испански, та учителката извикала един ден бащата и му обяснила хубаво, че трябва да спрат извънучилищното учене на английски, защото разваля на сина испанския. На теб не ти остава друго, освен да му го върнеш с разказ за изборите в Калифорния, щом имаш брат в Сан Диего. Та в САЩ винаги, когато има избори, има и референдум, ти да видиш. И този път въпросите в референдума били десетина. Но брат ти си спомня например допитването до народа този път дали да се задължат работодателите на порноактьорите да ги осигуряват с безплатни презервативи, защото презервативите вече са задължително работно облекло като каските на миньорите например – и струват пари. Калифорнизация – защото въпросите в референдума в другите щати са други.

Но все пак – преди да идеш до урните, как се подготвяш? Например знаеш ли какви са въпросите в референдума? Не, разбира се. Там са написани, на входа. А поне като настроение, не ти ли трябва някакъв камертон? Трябва ти. И ти ровиш да видиш кои са любимите стихотворения на кандидатите. Все пак – може би има логика да четат книги тези хора?

Ето, Хилари Клинтън например обича Хауърд Немеров, третия поет лауреат на САЩ. Дори рецитира стихотворението му „The Makers“ в проект, финансиран от Националния фонд за изкуства (нещо като нашия Фонд „Култура“).

Ето това стихотворение. Да видим средната от трите строфи:

They were the ones that in whatever tongue
Worded the world, that were the first to say
Star, water, stone, that said the visible
And made it bring invisibles to view
In wind and time and change, and in the mind
Itself that minded the hitherto idiot world
And spoke the speechless world and sang the towers
Of the city into the astonished sky.

И тъй нататък.

Ако искате да научите повече за Немеров, трябва да питате или Владимир Трендафилов, или Владимир Левчев – в техен превод са няколкото негови стихотворения, включени в антологията „Пир след Тайната вечеря“. Но не питайте и двамата едновременно, защото напоследък се изпокараха покрай един том с избрано на Т. С. Елиът – любим поет впрочем на Хауърд Немеров.

Но нека видим нещо от този поет лауреат, преведено на български все пак. Например краткото стихотворение „Мнението на мъжкаря шовинист“, преведено от Владимир Трендафилов:

Във две посоки само равните права смущават –
пак на жените не им става и пак мъжете не забременяват.

Ама и Доналд Тръмп имал любимо стихотворение. „The Snake“. Не е „The Shark“ все пак. Дори го рецитирал и коментирал на среща с избиратели в Аерокосмическия музей в Денвър.

По басня на Езоп, но в същото време толкова актуално според Тръмп при тази бежанска криза.

Ето кулминацията му:

“I saved you,” cried the woman
“And you’ve bitten me, but why?
You know your bite is poisonous and now I’m going to die”
“Oh shut up, silly woman, ” said the reptile with a grin
“You knew damn well I was a snake before you took me in!”

Това не може да се отрече – кандидатите за Президент на САЩ ценят класиците. Знаят, че поезията – това е опирането на древна мъдрост. Знаят и друго – поезията трябва да носи мъдрост, разбирана като прагматично знание. Няма никакъв смисъл, ако поезията няма видима, биеща на очи поука.

В този смисъл е важно да се знае четат ли и какво кандидатите за Президент на Република България днес. Ген. Румен Радев например, наричан от един предходен Президент „генерал на духа“, има любими книги и една от тях е „Физика на тъгата“ на Георги Господинов. „В тази книга има усещане за емпатия (съпричастност), а дълбочината на емпатията е прекрасна“, коментира Радев за в-к „Марица“.

По време на кампанията „Дари книга с Трайчо“ в Деня на будителите 1 ноември Трайчо Трайков е сниман да държи „Скарида“ на Димитър Коцев – Шошо и какво? – стихосбирката „Там, където не сме“ на Георги Господинов.

Ще го разкъсат този автор – отвсякъде го дърпат.

Любимата книга на Красимир Каракачанов, всички знаем от анкета във frognews, са мемоарите на Ванче Михайлов.

Така че няма изненада и не бива да подозираме г-н Каракачанов в двойна игра – той е верен като куче на своите идеали.

Любимата поетеса на Цецка Цачева е Маргарита Петкова със стихосбирката „Дива къпина“. Ето как започва едноименното стихотворение:

Като дива къпина съм – ни хубост у мен, ни сладост.
Стипчива съм, но мога да утоля някому глада и жаждата.
Крехки са ми уж корените, а за скалата здраво се вкопчват.
Не мога да вирея върху изискана паркетна почва.

Не знам кои са любимите книги на Митьо Пищова или Веселин Марешки. Но съм сигурен, че те четат с лекота и на испански.

 

 

Advertisements

2 thoughts on “Избори у нас и у вас

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s