Ходене по тръбите

от Константин Кучев

Ако не бях влязъл в магазина, който изненадващо беше отворен извън работно време (Хайде влизай, ако ще влизаш, останах да подредя тук, че утре никакъв шанс)…
Ако не бях си взел прясно мляко, което изключително рядко пия (предпочитам кисело)…
Ако не бях решил да го сваря тази вечер вместо утре на закуска (мисълта за чаша топло мляко с лъжичка мед преди лягане)…
Ако не бях се зачел в Lifemusic на Rod Paton (благодаря ти, Boriana Dzhivdzhanova)…
Ако млякото не беше изкипяло… (класика)
Ако по навик не бях пуснал чешмата, за да измия загорялата от млякото тенджера (чешмата, която е замръзнала и не работи и чиято тръба топля и нагрявам от една седмица, чешмата с главно Ч, която вече е снабдена със собствена печка, която работи денонощно само за нея, за чешмата и нейната тръба, тръбата с главно Т, за която пея и съчинявам стихове с надеждата да стопя леда в сърцето й)…
Ако не бях направил всичко това… Ако всичкото не беше направило мен…
… Можеше да изпусна безценния и неповторим момент, в който тръбата е решила най-после да се размрази. А именно в онзи миг, когато уж случайно пуснах чешмата с намерението да измия загорялата тенджера, за да може от нея най-ненадейно и чудотворно да потече… ВОДА! ВОДА! ВОДА!

Ако не я бях пуснал сега, може би през нощта отново е щяла да замръзне. И да чака някое мляко да изкипи. Откакто настъпи голямото застудяване съседите все се шегуваха, че замръзне ли веднъж тръбата, е по-вероятно да се размрази чак напролет. Пък дотогава върви се къпи у братовчед си, ако щеш. Те всяка година си греели тръбите, пазели ги да не измръзнат. Топлели топлото, за да им държи топло. Топлели топлата вода, за да топлят топла вода. А тръбите на свой ред топлели своите стопани. И те си ходели на гости, да огледат тръбите и да си поприказват – я виж, твоята още се държи. Брей, че здрава! Стара, но яка, тръбата му с тръба…

И у нас дойдоха тази година, да видят и моите тръби. Наричат го “ходене по тръбите”. Вярно, хаби се ток от цялата работа, но пък се градят междусъседски отношения. Съсед със съседа тръбата събира.

В нашия квартал си е традиция. Иначе каква зима ще е тя без ходене по тръбите? Едно време организирали дори такава олимпиада, по предложение на дядото на моя хазяин. И онези, чиито тръби издържали да не замръзнат и да не се спукат в големите студове, били награждавани с почетния орден за най-умни тръби в квартала. И нашата тръба го е носила този орден и пак ще го носи.

Повече няма да замръзнеш, о, тръба. Аз ще се погрижа за това. От днес нататък ще течеш безспир за благото на всички жители и наследници на този дом, на мало и голямо, на паяк и котка, на гълъб и призрак, на хазяин и наемател. Сега и винаги и во веки веков.

Амин.

П. П. Водата е велика работа. Млякото е велика работа. И ние, хората, сме велики, защото сме Божии създания. Някой ще каже, че сме нищожества. Ние сме по-малко от нищожества и повече от нищожества. Ние сме по-малко от нищо и повече от всичко на Земята. Ние сме кухи тръби. В нас текат водата и млякото на живота.

Или са замръзнали и не текат. И тогава започва нашето ходене по тръбите. Докато някое мляко не изкипи. Докато някой не разтопи леда, който ни е притиснал отвътре. Докато някой не отвори кранчето и водата на живота отново потече от нас.

П. П. II. А тъкмо бях започнал да съставям списък на приятелите, при които щях да ходя на гости, за да се къпя и да си пера дрехите.

Още от Константин Кучев в „Разходки из Лондон“

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s