Омагьосващата красота на езика

Редовните читатели на книжното списание НО ПОЕЗИЯ знаят, че във всеки брой неизменно присъстват невидимите стихотворения на Нона Нонова. В „На Нона абсурдисткият лист“, който беше разпространен по време на Абсурдисткото парти през март тази година в София, бе отпечатана и долната статия – открита и преведена от енигматичния Найден Коев. Струва ми се съвсем закономерно, че точно редовният автор на нашето списание, Найден Коев, за когото никой нищо не знае, пише за поетесата Нона Нонова, за която всичко се знае. Наскоро стана модерно да се развихрят литературни движения от бързо сформирани литературни агитки, наречени за по-прилично групи. Двама са достатъчни – Нонова и Коев са отсъстващото присъствие и присъстващото отсъствие на НО ПОЕЗИЯ. Статията „Омагьосващата красота на езика“ не е манифест, тя е живот.

На снимката: конфети от книжното тяло на НО ПОЕЗИЯ до Абсурдисткият лист

DSC_2334

ОМАГЬОСВАЩАТА КРАСОТА НА ЕЗИКА

от Питър Блекуайт

В средата на миналия месец йоркширското издателство „Non-o-presss“  издаде на английски под заглавие „The Empty Space. The Livingtheatre“ подборка от невидимите стихове на именитата ни поетеса Нона Нонова. Седмица по-късно в „TIMES Literary Supplement“ се появи възторжен отзив, който препечатваме с огромно удоволствие.

Дълги години оставахме и оставаме в плен на закостенелите си възгледи, че в българската литература не се случва нищо приносно в световен аспект. Смятаме, че тя безкрайно и безнадеждно ще се върти в кипежа между тенденциите, наваксващи и компенсиращи спрялото след Втората световна война по обясними причини естествено развитие, и яростната съпротива на статуквото във всичките му форми и разновидности. С една дума – онази смес, която Стиковски и Подпялов назоваха „постсоциалистически реализъм“ и блестящо доказаха безплодието му. Горе-долу такава нагласа имах, когато в ръцете ми попадна малка книжка със сдържано елегантна и без всякаква натрапчива търговска привлекателност корица. Снимката на гърба сякаш нарочно бе подбрана да потвърди и усили внушението от корицата. Млада жена, съчетаваща в чертите си по почти абсурден начин фанатична твърдост на знаещ какво и защо прави човек и душевна мекота, не славянска, не, по-скоро балканска. Българка, поетеса, с репутация в родината си и, разбира се, никаква известност зад граница. Нона Нонова. Почти абсурдно възприех и очевидността на заглавието – „Празната стая. Светопредставление“.

Можеше да означава всичко, което трудно понасям – от банална езотерика до псевдофилософски напъни за осмисляне на все едно какво. Можете ли обаче да си представите смайването ми, когато на втората страница инстинктивно си зададох въпроса: какво всъщност чета?!!! Поезия? От най-чист вид! Жанр? Неустановим! Оригиналност? Безспорна! Нещо повече – уникалност! Критическият ми рефлекс трескаво затърси в информационните масиви на паметта аналогии, подобия, сходства, сродства… изобщо сламка, за която да се заловя при сравняване. Джон Кейдж? Казимир Малевич? Невидимите метафори при Кандински? Бремон с поезията на мълчанието? Нищото на Бекет? Колкото и да изглеждат близо, всъщност са безкрайно далече. При тях присъствието видимо отсъства, докато при Нонова отсъствието невидимо присъства. При това е поднесено с невероятно разнообразие от разновидности, взаимодействия и внушения. Нонова умее от наглед най-обикновено отсъствие да завихри фактура с органова мощ, и виртуозно да я изсвири на най-чувствителния инструмент – бездната на светопредставлението живот! Ето встъпителните акорди на „Изплъзване“: ………………………………………………………………

………………………………………………………………

………………………………………………………………

Изумително е тематичното богатство в творбите на Нонова – от ежедневни теми на тихи разходки и чаепитие, до любови и смърт с пищност и грандиозност на обречени по Данте, от свобода-сън по калдеронски до неизразима хамсуновска самота… И навсякъде необичайността на читателските възприятия е резултат от един специфичен личен авторски монокъл, който я прави авторка от изключително висока класа. Бих я наредил сред малкото велики мислителки жени от втората половина на 20 век, ако не се възхищавах на неустоимата и едновременно с това плаха днешност и актуалност на тези стихове, едновременно вик и стихнала лава и дума, която дълбае с детска ръка в пясъка, за да стигне дълбочината на морето. Този детски образ проблясва в последната строфа на „Химни за Антично Дете, играещо с топка“ – едно прозрение, до което хуманистичната мисъл се домогва откакто се помни:

………………………………………………………………

………………………………………………………………

………………………………………………………………

В предговора съставителят Джеймс Макуондър отбелязва, че е включил не най-доброто от творчеството на Нонова, а това, което съответства на собствените му преводачески възможности. Излишна скромност! Преводът е брилянтен! Изразната амплитуда, чудовищна в обхвата си, е предадена неизменно със скрупульозна точност – от зловещия камбанен звън до неусетния ромол на пясъка в часовника, от рева на безумната тълпа до шепота на пролет и влюбен ромон. Умението на преводача е изградило непознато досега, пълнокръвно и чудесно в битието си светопредставление. Свят, който не искаш да напуснеш дори когато престанеш да се усещаш жив!

България май е единствената държава на Балканския полуостров, която няма литератор нобелов лауреат. Дали е умирал рано, дали е възприеман само като екзотика, дали е бил плод на неподходяща политическа конюнктура – вече няма значение. Но запомнете това име – Нона Нонова! Следете изявите му! Нона Нонова може би невидимо крачи към Нобел!

Превод от английски Найден Коев

Статията е публикувана в „На Нона абсурдисткият лист“, март 2016

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s