Стихотворения от Николай Петков

Сицилия, или островът на Теодора

При все, че думи като „обич“ огорчават,
обичам Теодора от Катаня.
Не казвам, че обичам по учебник.
Не казвам, че я гоних в Ачитрецо,
че бяга Теди като ветровете
и бурите елейски* я не стигат,
че никой мит я не докосва,
ни строфите във формата на гълъб,
ни камъните на циклопите,
хитрецът Одисей и лестригоните…
И думите, с които й говорех,
онези бързи думи за луната,
вечността и утринта**…
и … те не я догониха.

Добрата стара Модика,
с площадите, извити като фиби,
завода за бароков шоколад
светците на Рагуза, самият Иполит***,
пред чиито мощи се погледнахме,
словата му за Емпедокъл,
за дивата вражда, творяща всичко,
за пагубната грижа и кратера на Етна,
театъра на Таормина, обяда ни в „Тимей“*****,
до Савока разходките и филмите на Копола,
далеч от Сиракуза ме отведоха,
доникъде не стигнах в Сиракуза
и никъде не срещнах Теодора.

………………………………………………….


[*] Елея – местност в Сицилия, дала името на една от философските школи.

[**] В курсив и (точно) в този порядък – алюзия към Борхес, и по точно – „Призоваване на Джойс“ – „търсихме (все още си го спомням) думи за луната, сутринта и утринта и за другите привични на човек неща“.

[***] Свети Иполит Римски, чиито мощи наистина се намират в Рагуза.

[****] В седма книга на „Опровержения“ (29 глава) Иполит разказва, че за Емпедокъл «гибелната вражда е в основата на всичко». Имала общ корен с Обичта и за да провери докъде стига той, философът се хвърлил в кратера на Етна, за да слезе до преизподнята и да разбере едно и също ли са Обичта и Враждата, и ако не – къде пътищата им се разделят. Любопитно е, че и сега, 2500 години след тези събития, е запазен спомен за «кулата на философа», мястото където под снега лавата все още пàри.

[*****] Луксозен хотел в Таорманиа, намира се точно до входа на Античния театър.

Рекламното лице на Карнобат, или упражнение за четвърт милион лева

Суровата аскетика на амазонките
и кротката припряност на врабците,
трапци несиметрични,
подобно разчертани ветрове,
на вместо плът – забравени предания,
загадъчни мелодии, озонови съзвучия
и толкова свободен кислород…
по атом за Бодлер и за Хипатия
атоми за походи, за писане на оди,
атоми – за губене, и други – за намиране
атом за горене, за промиване на рани,
атом – за престиж и за симпатии,
атоми за мистика и за естетика.

Атоми за всичко… Не достигат…

Оптика

Когато си на село и станат опелата ти поминък,
когато сенките разплащат се през терминали
и всяка терминалност е на кредит, тогава ще обикнеш;
нали си в кърпата, пред огледалото
и вързан е светът ти в кърпа. Но теб те няма.
Отдавна и завинаги те няма. Дори секунда да те няма,
отново ще открият огледалото и почва всичко отначало.

Николай Петков


Снимка: Силвия Димитрова

 

Николай Петков (1971, Велико Търново) е поет и философ. Стихосбирки: „Нова всеобща история на безчестието“ (1997) и „Химни и монодии“ (2005). Книги в проза: „Стадионът на Старата госпожа“, „Кирил и Хипатия“.

 

Николай Петков в „Разходки из Лондон“.

 

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s