За „Асфодел“ и опитите за визуализация на поезията

от Калоян Праматаров


Калоян Прамататов чете от „Асфодел“ на фона на една от рисункате от Борис Праматаров, включени в книгата


С течение на времето дебютната ми стихосбирка „Асфодел“ (СОНМ, 2012) се превърна в експериментална платформа. Първоначалният замисъл за синестезия между текст и илюстрации (с художника Борис Праматаров) в рамките на книжното тяло намери развитие в едноименния мултимедиен пърформънс, съчетаващ в себе си музика, авторско изпълнение на текстове и проекция на образи. През 2015 г. приключи и едногодишната работа по проекта „ЩРИХ и СТИХ“ на Компот Колектив, чиято идея бе да обедини примери на съвременна българска поезия и анимация. Основен мотив бе създаването на мост между поезия и анимация, който да свързва двете изразни средста в нова художествена форма: визуална поезия. Основа на филма на Борис Праматаров „Постиндъстриал“ се превърна едноименното ми стихотворение от „Асфодел“. Филмът намери добър международен прием и досега е селектиран в конкурсни и специализирани програми на повече от 20 международни фестивала във Франция, САЩ, Корея, Австралия. В тази насока на търсене, но този път със средствата на късометражния документален филм, се вписва и „Страната на няма“ (2016): по първия текст от „Асфодел“. Оператор и верен съучастник е младия български художник Димитър Овчаров, диктор е актьорът Петър Мелтев, тонрежисьор: Валерия Попова. Филмчето е създадено с безценната подкрепа на Омега филмс, по конкретен повод: изложбата „Черно на бяло“ в Депо за изкуство „Червената точка“ с куратор Мариета Ценова (9.06.- 30.06. 2016).


В страната на Няма три през нощта е котешки очи
и етажерките в кухнята са запълнени с квадратни „не-та“.
Прахта подправка е, тесто-пръстта,
а аз самият съм мая, останала да втаса.
В страната на Няма има само луна,
животът заспал е дълбоко, разпнат на операционна маса,
и прибори проблясват със зловеща светлина.
В страната на Няма консуматор съм на ценните неща.
В страната на Няма мотая се в комплекса на раждането и смъртта.
Ще извадя с ръцете си желязната болка на дните си,
за да направя скиптри и тронове, и ще ги поставя в двореца на суетата:
зачервени, навъглеродени, закалени.
Ще удрям в транс с нагорещени чукове стените на лабиринтите
и ще търся отговори в меките туптящи слепоочия на спящите.
Като мъничко дете, като малка котка… Ще съм гонг, ще съм гняв,
ще извадя очите на някого, а след това уморен ще плача,
скрит дълбоко в парното, и ще се разтварям бавно във врялата вода,
ще изклокоча и ще изчезна.
Ще замина в страната на Никъде, ще повтарям единствено „Няма“.

Калоян Праматаров

Калоян Праматаров (1984, София) е поет и преводач. Автор на стихосбирките „Асфодел“ (2012), “Casual Nobody” (прев. на англ. Марта Савова, 2013) и мултимедийния поетичен пърформънс „Слънцестоения над Черната река“ (2014). Носител на наградата „Елена Мутева“ на Съюза на преводачите в България за художествен превод (2014) и втора награда на Националния конкурс за поезия „Константин Павлов“ (2015). Негови творби са публикувани в „Литературен вестник“, сп. „Но поезия“, сп. „Съвременник“, различни български сайтове за литература.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s