Евелина Митева: няколко стихотворения

Хляб за мечтатели

Някой е посял жито.
После е минал друг и посял макове.
А тези ветрове,
разлюлели макове и жита,
тях кой ги е сял?
Не ми се мисли какво ще жънем
и какъв хляб ще месим
от жито, мак и вятър.

Мирис на мокра трева
в дъждовния следобед.
Някой говори в стаята.
Нищо ново не се случва
по ръба на реалността.

26731243_10155960629917246_5888354266020182528_n

Тялото

ми е двуостър меч,
изваден в мрака,
остър до блясък,
студен и стръвен,
готов за битка,
жаден за кръв.
Красива съм, ида, ето ме.
Аз съм алчен залез и хладна зора.
Страшна разлюляна войска.
Невинен жертвен агнец.
Жестока пламнала бездна.

Видяно от купола на Сан Пиетро

Денят е следпразничен,
неделя следобед;
налягането е ниско.
Облаците също са ниски,
разхождат се хора,
хванати под ръка.
Потропват токчета,
измяуква котка,
по дърветата се катерят деца.
От дъното на улицата,
извиваща се в безкрайност,
се надига тревожен, езически вятър
и помита улицата и небесата
от погледа на света.

26196326_10155960629847246_2345069367368988561_n

От днес

Готова съм.
Взех една раница
и нещо за писане.
На никой не казах, че тръгвам.
Дори аз самата
не знаех, че съм заминала.
Разбрах го
по синьото небе с дълбоките облаци,
пожълтелите ниви – тежки и летни,
метличината, суха и остра,
и по този дълъг, дълъг завой.
Дори да се върна,
дори да не изглеждам различна –
знам го – пътят е в мен
и аз съм заминала.

Неделя

1.

Има сигурно някакъв празник.
В църквата
виждам хора суетно облечени
и хорът пее по-силно от всякога.
С моя твърде стар пуловер ще трябва
да изляза навън в деня –
хора ангелски ще послушам
и ще поговоря с Исус на ъгъла.

Сребърен дъжд
в залива на Корфу.
Бели лодки и разбиващи се вълни.

Няма как да съхраня
любовта във времето.
За щастие, тя се събира цялата
в един миг.

Homo viator

Слънчогледи.

Жълт хоризонт
опира в синьо небе.
тъмно-златни
пшеничени ниви
под белите облаци.
Между тук и безкрая,
между жълтата светлина на земята
и светлосинята тишина небесна,
пътуваме.

юли 2015,
между Ямбол и София

Ева – 2

И на другия ден всичко бе бяло.
И обляно от светлина.
Всичко свърши, си казах, дойде краят.
Който страдал – страдал,
който обичал – обичал.
Сега всички сме на небето
и празнуваме всеки ден Коледа;
всеки ден се обичаме,
ядем умерено,
плачем (вероятно от радост) за ближния.
Няма мрак, няма страдание
и всичко е бяло, обляно от светлина.
Да не бяха тези неясни сънища –
страсти – ябълки – изкусител –
дори аз бих открила покой,
дори за мен би се намерил Спасител.

Текст и снимки: Евелина Митева

Евелина Митева е доктор по средновековна философия в Софийския университет (2010), както и доктор по философия в рамките на двустранна програма между университетите в Кьолн (Германия) и Бари (Италия).
Специализирала е в Catholic University of America (Вашингтон 2011/2012), в Thomas-lnstitut (Кьолн 2007/2008) и в Albertus-Magnus-Institut (Бон 2004)
Автор е на преводите на няколко съчинения на Алберт Велики на български – „3а интелекта и умопостигаемото“, „3а природата и произхода на душата“, „3а съдбата“, „За петнадесетте въпроса“.
Автор е на статии, рецензии, преводи от латински, немски и английски език.

Някои от тези стихотворения са публикувани в бр.3, 2018 на „Литературен вестник“

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s