Споровете за мемориали

Йордан Ефтимов


Проект на шведския художник Йонас Далберг

Споровете около проектите за нови или разтурянето на стари мемориали са толкова очаквани, че отдавна трябваше да знаем, че са вътрешноприсъща част от самата идея за мемориал. Паметта е нещо, за което се спори. Чуждата памет никога не е истинна. Самата форма на помнене не е правдоподобна. Мемориалът или крещи, когато просто трябва тишина, или пък е твърде силуетен, ескизен и неводещ директно към желаното чувство.

Така е било и с античните трагедии. Тяхната функция на уреждани от държавата спектакли е била да настроят населението на желана външно- или вътрешнополитическа вълна. Но понякога – както е станало с „Перси“ на Есхил – въздействието им е било толкова силно, че вместо да предизвикат мобилизация, са донесли униние.

Сега големите спорове около проекта за Ютьоя в Норвегия продължават. Остров, известен след атентатите на 22 юли 2011 г. над младежкия лагер, в резултат на които загиват общо 77 души, 69 от които на острова. Тези дни норвежкото правителство обяви, че възнамерява да се откаже от плановете за мемориал там заради ожесточената съпротива от страна на местните жители. Мемориалът щеше да бъде изграден по проект на шведския художник Йонас Далберг – проектът бе да се отреже като с нож ивица от носа до селището Сьорбратен. Но местните жители вече години се опитват да блокират проекта, който за тях е „изнасилване на природата“ и „туристическа атракция“.

Става дума за мемориал, чиято форма в момента би била напълно неразбираема за повечето съвременни българи, а подобен художествен замисъл така или иначе никога не се е появявал в модерната българска история. Ние се колебаем около формата на Мемориала на загиналите войници от Първи и Шести софийски пехотен полк до НДК, който евентуално да бъде възстановен на мястото на постепенно рушащия се мемориал „1300 години България“. Когато е бил построен през 1981 г., сред посрещналите го с възхищение са били писателят Чингиз Айтматов и диригентът Херберт фон Караян. Но те не са българи, а не са вече и живи. Да не говорим, че не са и типични представители на народа.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s