Масловидният метач

Как от весел човек, шофьор или чичо
някой ме дърпа насред улицата,
насред изхвърчащите павета.
Не съм земетръс,
вътрешната ми меланхолия удавя
каверните отвътре.
Стоножка съм – с 40 пазарски чанти в ръце
с очи и отзад
за магазини и хубави жени.
Нещо ни заобикаля и клокочи –
раздават резени от луната.
Парцели, превозни средства гласят
но все още съм долу с 40 чанти,
ръцете все по липсват
обувките не са толкова много
очите спускат кепенци едно по едно.
Но съм аргус –
съпротивлявам се на съня,
месото увито в унеса
зад рафтове, лозунги, знамена, етикети.
Как ще ме дръпнете по средата на улицата.
Пия кафе с жената, с децата,
със съседката или масловидния метач.
Не с марсилези, коктейли молотов
галя бакърения корем на казана,
докато
юзчетата очи звънят.
И се съпротивлявам
докато ръцете ми от 40 стават 2,
многото метални крака – протези.
Фасетите гаснат. Накаляват острие срещу мен
до червено.
Все още съм неподвижен, с побелели скули.
Не злоупотребявайте…
Търпението се напои с масловидни значения.
Не този огън, не този огън…

Лъчезар Лозанов

Още от Лъчезар Лозанов в „Разходки из Лондон“

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s