Миднайт Мувис

от Иван Гугин

Временно минах от другата страна и съм готов за арест от Карма Полис. Бръмча като хладилник. Не мога да го слушам това парче сега! Червената кола Кристин е в пламъци и гони някакъв затлъстяващ бял мъж. Не искам да имам нищо общо но въпреки това …  Редиохед излязоха през 97-а с този албум предупреждение но вече сме казали ОК компютър и ОК неврастения… Имам време да асоциирам. Един цял час се дундуркам в градски рейс под ноемврийското слънце в Ел Ей. Номер 720 за целият път от брега на океана в Санта Моника до Даунтаун. Майко мила колко крейзи и колко хоумлес в един рейс само за час! Ниско наведена козирка под която едва се виждат очи но с очертани фини черти и устни. Мисля че е била красавица сега с много бръчки с много найлонови пликове и с още повече проблеми. Пита шофьора дали днес ще има пълнолуние. Оглежда се търси внимание от всички прави малка драма моли го спре между спирките и слиза плачейки много разстроена. Този шофьор е и психоаналитик. Почти без почивка се качи друг размъкнат несистемен образ който се залепи да му говори за някакво дело и проблеми със съдията утре. Не спира да говори почти вика. Имаше и един дългокос индианец с черни очила. Крещеше че е нейтив американ, не му пука че убил майка си и се разпищоли по шкембе. Шофьорът спря и трябваше да го изчакаме да слезе от рейса малко на тръни. Най-търпеливият шофьор на автобус в света. Един благ с тежък испански акцент нищо не го смути. Много от тези самотници просто търсят внимание. (Слизам близо до арт дистрикт и се приближава момиче със смляна и отработена усмивка ду ю уон а хиър самтин осъм?)Нещо продава с тази сдъвкана усмивка с изработен мозък работи с маркетинг. Като тази кльощава леля с жълти очила розов анцуг, която прави упражнения в средата на пешеходната улица с бастун… Малко прескачам… Моментално бъдеще… Бързо бъдеще … за да стигна до след инцидента.

Не знам точно как стана. Може да е било в момент на вътрешно отчаяние или умора.  Несъзнателно или нарочно загубих фокус и сега съм със счупена ръка. Не че е било самоубийствен импулс – не съм някакъв краен биполярен тип. Просто съм пуснал по бърза инерция дълго събираното объркване и умора и съм загубил баланс на колелата на скейтборда за две секунди. Наложи се да отида в болница, даже в операционна и без моментално записване в един момент без интервали с тръба в гърлото и после забравих всичко. Събудих се с пулсация в глезените и пирони в ставата. Взимам един овехтял юбър за да се прибера. Юбър шофьорът се бори с компютъра блокира и псува като обикновен бакшиш. Картата с движещи се колички на екрана тук вече не е нещо ново и свежо. Хайпът сега е насочен в е-скутърите. Всички бъзат с електрически тротинетки под наем: сканираш код бъзкаш и заебаваш. Това е концепцията общо взето.

Отивам на работа с шинирана ръка. Първи ме вижда един колега – млад французин с козя брадичка, опашка и пружинираща походка. Поздравява ме накланяйки глава докато  брадичката посочи встрани. Винаги така прави. Консервативен жест на галантност наследен от някой нормандски дядо? Нещо кодирано от старата школа изтанцувано и запоено с литри изпит сайдер в поколенията. Седи много странно под слънцето в Лос Анджелис. Обяснявам и за шината и за зеленият цвят на лицето ми

Тази неделя тук празнуват Деня на благодарността и аз съм отклонил покана от колеги. Сам и шиниран съм дошъл пак в автобус с унижените и оскърбените в най-тъжния ресторант до една бензиностанция в Уест Холивуд. Само тази закусвалня и няколко профилирани гей барове са отворени днес наоколо. Няколко вентилатора тих фон от коледни песни и тъжно осветление като в столова. Има няколко заети маси с не съвсем конвенционални фейсове но не изглеждат застрашително. Ям палачинки и пия кафе. Не е лошо за Деня на благодарността.

Минава цяла седмица и следващата неделя пътувам до Силвър Лейк за да видя какво правят хипстърите тук. Влизам с шинирана ръка в един бар с плътни щори и ги намирам. Плътната завеса на входа спира слънцето. Кръгъл бар обилно татуирана барманка с каскет и уж отнесен поглед като Джанис Джоплин. В хепи ауър сме и си поръчвам Карма Бъргър 🙂 Има телевизор с Vicechannel oтегчени от клишета за средните класи показват военни в Мосул. Американци танцуват хоро с кюрди в някаква база. …без романтиката на гражданската война в Испания. Без осакатени поети. Лорка и Оруел не са в Мосул. Човешкото притиснато от алчната машина. Избор между празни дехуманизирани погледи и уродлива героизирана идеология в пустинята не е избор…Карма Бъргър разсъждения. Смешен съм. Бръмча като хладилник. Карма Полис арестувайте ме!

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s