Екатерина Григорова: Любовната история на Рада Поповска

от НО ПОЕЗИЯ

Източна Англия. Едно стопанство… повече няма да издавам.

Екатерина Григорова донася от посещението си във Великобритания шепа стихотворения, едно от които с споделя днес с читателите на сайта „Разходки из Лондон“. Ето какво разказва тя: „Онова, с което си тръгнах, в крайна сметка бе любовта, която яде географски, исторически и морални граници, както е в стихотворението за Рада Поповска. Дали тя съществува? Що за въпрос? Разбира се, че любовта съществува, но вие сигурно имахте наум Рада, която може да е реално лице, а може и да не е. Работата е там, че като действителна героиня в голямата тема за раздялата, тази необикновена българка, отгледала любовното си чувство в изгнание, може лесно да бъде погълната или заменена от други подобни на нея, но това, за което аз тайно мечтая, е тя все пак да бъде запомнена.“

LoveStory
Илюстрация: Весела Кучева

Любовната история на Рада Поповска

Източна Англия. Едно стопанство
с одъртели кокошки, прилича на нашенско.
Път, мокри ботуши и малко роса на снимките.
Дървени складове, части за трактор,
две пердета, които святкат изцъклено.
Не, не харесвам тази идилия.
Първо кокошките.
Тези птици ме стряскат.
Могат да те стъпчат в съня, докато потреперваш.
От гумените ботуши ми се повдига – носила съм такива навремето.
Мръсните складове са идеално скривалище,
но отпред има кучета, а железата за трактора са много далече.
Пердетата пъдят като ръце.
„Аз не искам нищо сега.“ Може само котлона и
кафеварката.
Докато я чакаме, слушам любовната история на Рада Поповска.
Тя се родила в Костурско. Бисерът на селото я наричали.
С Ване Балин се влюбили и нищо. Нищо, защото били братовчеди.
„Дявол да го вземе, в това село всички сте били братовчеди!“
„Попът не даваше, сърце мое.“
Той умрял от инфаркт в градината си в Австралия.
Казала й го наскоро сестра й, също на осемдесет –
македонка, преселена в Бостон.
Ване все повтарял, че има болка в сърцето.
„Рада ми е на сърцето“, казвал. „Рада ми е болката.“
Бисерът на селото плаче пред мен. Аз си изглеждам нормално.
Някак си схващам, че не му е отворила вратата.
Гледали се през оградата цяла нощ.
Рада с двете починали деца и красивият австралиец си държали ръцете.

Екатерина Григорова


 

Екатерина Григорова (1975, Добринище) e преподавател по новогръцка литература, превод на художествен текст, практически новогръцки език. Автор е на множество публикации с поезия, както и на публикации в областта на новогръцката литература и култура. Дебютната й стихосбирка „Фарадеев кафез“ (Жанет 45, 2012) бе номинирана и удостоена с една от наградите за поезия на Националния конкурс за дебютна литература „Южна пролет“, 2013. Втората й стихосбирка „Дъска по мокрия пясък“ (Ерго, 2014), високо оценена от критиката, бе номинирана за две престижни награди през същата година – годишната награда „Иван Николов“ и наградата за нова българска поезия „Николай Кънчев“.

От „Разходки из Лондон“

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s