Димитър Манолов – 4 стихотворения


Корица на дебютната стихосбирка на Димитър Манолов

Малкият с футболната фланелка

Малкият с футболната фланелка
вкарва голове на асфалта.

Майката пере ожуленото лято
на сина си на ръка.

Бащата пие своята есен –
нещастните семейства
не са толкова различни.

 

Самсара

 на П. Саарикоски

 

Нощем,
когато
мисля в дълги и красиви изречения,
като герой от тъп исторически роман,
си представям,
че не съм сам –
даже може да си представя, че
на сутринта ще се събудим
в град с леден замък
и ледени къщи,
където на площадите има чешми
и от тях тече
водка.

 

Holy! Holy! Holy!
Когато отпия от чаша водка
(или чай),
отпивам от цялата вселена,
в която съм бил ти,
ти си бил аз
и всички ритуали по поддържането й
(като миенето на развалени зъби сутрин) –
всъщност ние сме винаги заедно.

Мога да те погледна на
корицата на трилогията ти
и да си кажа, че
няма нужда да скърбим
за нечие отсъствие, Пенти,
дори ако ледът
се е сраснал със стомасите ни
и го повръщаме
всяка нощ.

На следващата сутрин
излезем ли,
ще се усмихнем на полумъртвия Хелиос
(нали е прекрасно да изтрезняваш във ледено царство?)
и ще поемем
празни
по празните улици,
ще си повтаряме стихове,
запътили се
към езерата, в които
ще потопим очите си,
ще се удавим
и ще мълчим.

 

Американски поплаци

Или този град не спира да се движи, или
аз не спирам да вървя. Във всеки случай асфалтът
е студен и парещ като зъбобол, цигарите ми
са на свършване (тъй както и парите)
и дори от тананикащите си хлапета вече
ми става досадно. И аз ще съм досаден,
тръгна ли да обяснявам, че
повечето от тях ще станат простаци,
или да ги офертирам с изпоспасяване в ръжта –
изгодно. Те смятат,
че съм на възраст да играя бейзбол с бащите им.
Да си подхвърляме детството. С бухалката
да го запращаме по смисъла. За съжаление
обикновено се намират по един-двама келеши,
които подменят правилата. Смятат,
че грижите им го позволяват. Че 34
е по-проблемна възраст от 17, че
не биха побеснели, ако им кажеш колко са тъпи
(и наистина не побесняват).
След двадесет години
ще се оженят за настоящата ми приятелка,
въпреки двадесетте години разлика, а
аз ще си харесам племенницата им
и ще сме нещастни – във кухните
и кухините на съпругите си, ще крещим
и ще се строяваме. Дали пък
да не оставя тийнейджърските си добродетели
да покълват в пустошта между Китай и Париж –
пада се в североизточния ъгъл на стаята ми, между комиксите
и порното. Да си купя каравана и проуча въпроса
със зимата на раците и чайките.
Да се самообразовам и
самозадоволявам,
да пиша сценарии,
да си отгледам цироза, а нощем
да ходя да спасявам света.

exit poem (for a life)

„За сърцето животът е прост – то бие, докато може. После спира.”

(Карл Ове Кнаусгор, „Моята лична борба”)

Ще се събуди една сутрин.
Календарът на стената ще е прескочил години,
а него няма да го има.
Вечер
позитивните работохолици
ще си подаряват цветя и ще промиват със спирт
това, което им е приседнало
в последните дванадесет часа,
макар да е позитивистично доказано,
че на сутринта ще ги боли глава.
А него няма да го има.
Гладният му дух няма
да обикаля по нощите и да съблича
шинели и дамски палта.
Другарю милиционер, погрижете се.
Забранено е да се отсъства от манифестация.
На последните избори спечелихме
деветдесет и девет цяло
и девет процента.
Съветът на домоуправителите
настоява да бъде уличен
в ексхибиционизъм и публична мастурбация.
Кармичната полиция да издири
незабавно изчезналия.
Уверени сме,
че ще си получи заслуженото.
Джаинистите
предричат, че ще се прероди в камък.
Ще го мятаме по неверни жени
и сградата на Народното събрание.
Всички религии са категорични.
Законът на Янте също.
Опънете мрежа, за да не скочи.
Няма начин да не се е скрил
някъде.
Сигурно рови по казаните.
Някой трябва да прочисти този град.
Да затвори границите и изхвърли бежанците
в канализацията.
Вечер,
когато се разхождаме по Царя,
мразим да виждаме мръсни цигани.
Марто каза, че ще направи
скинарски скайп.
Четринайсе осем осем.
Да се извини, че е изчезнал.
Извини се на българския народ.

Нощем,
когато
гладният му дух не обикаля по улиците
и не смъква шинели и дамски палта,
жена с къса пола гони такси,
ненадейно се спъва в изпъкнала плочка,
плочката се усмихва лапидарно.

Димитър Манолов
из „Човек от хартия“ (Пергамент, 2013)

Димитър Манолов (1989, Пловдив), първата му стихосбирка „Човек от хартия“ (Пергамент, 2013) е отличена на Националния конкурс за дебютна литература „Южна пролет“. Живее и учи в Осло.

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s