Лабиринтът на тялото

от Константин Кучев

Дъх.
Пробуждане.

Беше сива, безлична утрин.

Пръстите се протегнаха.
Костите изпукаха.
Кутрето на левия крак беше станало рано и весело бъбреше с безименния пръст.
Брадата се ощипа.
Веждите се смушкаха.
Косъм по косъм се прозина космичното море.
23 560ият косъм, магистър на космическите науки, почна да скубе внуците си да стават.

О, вие, въртящи се очи! О, трепкащи уши! О, сграбчващи ръце и пълзящи пръсти!
Пазете се от тялото на лабиринта! Пазете се от лабиринта на тялото! Муахахахаха!
Кажете ми: защо ядем през устата, а не, например, през ухото?!
Така би имало много по-малък риск от задавяне.
Чакай! Сега ще ти разделя трахеята от хранопровода, за да можеш да дишаш и да преглъщаш едновременно.
Хоп! Така! Но къде да сложим едното и къде – другото?
Да речем, може гръклянът ти да минава през ръката, какво ще кажеш? Доста удобно, ще си имаш още една уста на дланта или лакътя. Говориш и ядеш едновременно. Обаче това ще удвои времето за миене на зъби. Освен ако не добавим допълнителна ръка. А трахеята можем да изнесем навън като опашка или да я разделим на части и да я разпределим по тялото в зависимост от всекидневните активности, за да се намали рискът от задавяне, когато караш колело с дъвка в устата или плуваш. Всъщност, трахеята може да се сгъне в раницата или вътрешния джоб на сакото ви и да се прилага според емоционалното и физическото състояние, в което се намирате днес, в този миг. Колкото до носа, дайте да го пратим някъде надолу, да не се вири толкова – под брадата например. Която, като се замислиш, е напълно безполезна, подобно на ноктите. Ами какво да кажем за веждите и миглите? Направо ги махаме, няма защо да им се чудим. Както и устните, зъбите и клепачите – излишни, напълно излишни. И щом сме тръгнали, защо да не се отървем и от очите – само се въртят, мигат и пулят и накрая винаги се развалят. И кожата, която вечно се подува и сърби. И мускулите, които постоянно стенат, и хрущялите, които знаят само да скърцат като стари панти. Най-сетне и черепната кутия, тази злокобна къща за призраци, предназначена да плаши децата. Изобщо, предлагам главата да се махне.
Да махнем всичко.
За да останем нищо.
И да започнем отначало.

И да поемем към огнището. Към пепелта. Към хриптенето на скъпоценния череп, в който танцуват и плезят езици безценни ненужности. Към овала на морето. Да бъдем най-бавни в бързането. Най-бавни в радостта. Курабии и стремглави конници. Телевизорите се сгромолясват, хвърлени през балконите. Носим се в нощта. Ушите, очите, носовете, ръцете и краката ни се втурват в дълбоката нощ. Дълго са чакали деня, в който ще се съберат, ще се свържат в едно цяло, за да не се разделят никога повече. За да образуват едно тяло на телата. Тялото на лабиринта. Лабиринтът на тялото. Тялото-лабиринт. Лабиринтът-тяло.

 

***

 

МОЗЪКЪТ СИ ОТИВА

Беше утрин като всяка друга.

Ръцете се протегнаха.
Костите изпукаха.
Зъбите скръцнаха.
Гърлото се прозя.
Носът промърмори.
Очите се излюпиха.
Рамото въздъхна.
Глезенът изхълца.
Пъпът кихна.
Лакътят сръчка коляното.
Коляното побутна носа.
Носът боцна дланта.
Дланта потупа бузата.
Бузата прошепна на устните.
Устните попитаха езика.
Езикът се престори на заспал.
Небцето каза на гърлото.
Гърлото каза на гърдите.
Гърдите казаха на белия дроб.
Белият дроб каза на сърцето.
Сърцето съобщи на мозъка.

Време е, помисли си мозъкът.
И се подсмихна.
Няма да се оставя да ме изгонят.
Ще си тръгна сам.
Явно на всички им е писнало от мен.

И без много да му мисли, взе да се измъква от черепа, същински огромен плужек.
И излезе навън, кандилкайки се.

Тялото не го последва.
Остана в очакване.

Но той не се завърна повече.
Пое по своя път.
Пльок-пльок.

А тялото – по своя.
Джвак-джвак.

Вече не се нуждаеха един от друг.

И без това трудно съжителстваха заедно и само си пречеха.

Тялото винаги искаше своето, а мозъкът – своето.
Така и не можаха да постигнат съгласие.

Сега бяха свободни.
Можеха да правят, каквото си искат.

 

Може би затова не правеха нищо.
Не знаеха какво да правят един без друг.

И всъщност искаха само едно.
Да се срещнат отново.

Илюстрация: Весела Кучева

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s