Синята палатка – дневник на пътешественика. Част 8

от Петя Кокудева и Георги Янев

Рюнде – Към Олесунд – Синята къща – Jostedalsbreen

Превишена скорост в Норвегия

Разказват ни история, случила се наскоро край Олесунд. Мъж кара колата си след работа. Бърза да не изпусне ферибота, затова в градска зона шофира със 120 вместо с ограничението от 50 км/ч. Полицията го спира. Какво следва оттук насетне? Заплаща две свои брутни заплати глоба. Влиза ефективно в затвора за 29 дни (при такъв случай няма условни присъди, лежи се ефективно).Налага се да обясни на шефа си защо не може да ходи на работа за цял месец, което на свой ред създава реална опасност да загуби работата си. Отнемат книжката му за 2 години, което рязко усложнява живота му, защото без кола е заникъде – трябва или да сменя много превозни средства и да губи доста време и пари, или да смени работата си. Една превишена скорост може да промени сериозно целия ти живот в Норвегия.

01.08.2016, На гости на пуфините


Рюнде е малък, скалист остров недалеч от Олесунд. Тук живеят около 150 човека и около 100 000 двойки пуфини – една от най-големите колонии. Летящите пингвини, както аз си ги наричам, са най-смешните птици на света – с широки оранжеви плавници, бели тумбаци и ярки човки. Стрелкат се като оси насам-натам и след приземяване се движат точно като тантурести, дребни пингвини. Пристигнахме на острова, изкачихме се високо (на практика над скалите, където отглеждат малките си) и зачакахме. Чакахме около 4 часа, брулени от свиреп вятър, докато пуфините започнаха да се прибират – обикновено те ловуват в открито море и се връщат на скалите по залез. Георги успя да направи снимка отблизо на един, което си е направо късмет, имайки предвид тяхната скорострелност. Докато чакахме пуфините да се приберат, забелязахме морски орел, кацнал на една скала. Казах си: „Ха, че той прилича на кокошка и си пощи дупето точно като някоя обикновена яребица.“ Изглеждаше съвсем невзрачен на вид. Докато в един миг не разпери криле. Тогава видях огромна, въодушевяваща летателна машина, която притежава целия финес на света и се преобръща във въздуха просто като на игра.

ruende4 ruende3 ruende2 ruende1 ruende

31.07.2016, Човекът във ферибота


Захарния хълм над Олесунд

Пътуваме във ферибота за Oлесунд. Не излизаме от колата, защото вали, пък и виждаме добре навън от позицията си. В един момент вратата на колата до нас се отваря и се тряска в моята врата. Поглеждам с недоумение и виждам мъж, който изобщо не се впечатлява от стореното. Казвам си ядосано, че е адски невъзпитано, но какво да се прави… продължавам да си чета. В следващия момент по стъклото се чука неистово. Пак този човек! Отварям с нежелание вратата и съм полуготова за някаква неприятна ситуация. Мъжът ме разтърсва за раменете и сочи към водата: “Вижте! Китове! Китове!”. Аз сащисано поглеждам накъдето се протяга ръката му, а той вече ме бута да тичаме към оградата на палубата. Толкова е развълнуван, че няма как да не тичам с него. “Сигурен ли сте, че не са делфини?!”, питам аз, а мъжът възкликва: “Не са делфини! Това са китове – от онези, черно и бяло, сещате ли се?” Аз кимвам и в този момент виждам голямата опашка в далечината над водата. Не са наблизо, но възторгът на човека ми ги приближава толкова, все едно пред нас е Моби Дик. После виждам и белия цвят по тялото на едно от водните величества. Фериботът бавно ни отдалечава от тях, а съпругата на господина се приближава до мен и казва: “Той живее от 60 години на фиорда и не ги е виждал. Все иска да види някой кит, но уви.” Прибирам се в колата и си мисля, че не успях да видя китовете отблизо, но пък съвсем отблизо бях свидетел на радостта, която те предизвикаха.

27.072016, Приятели

friends

26.07.2016, Синята къща на Йон и Лил

lon_lil

Синята къща на Йон и Лил е кацнала на стръмнината над фиорда. От прозорците се вижда прозрачно-синьото ветрило от планини, стаени една зад друга в дъното на хоризонта. Два дни подреждам дърва за огрев и наоколо ми ухае на тях. Лил е на петдесет и нещо години и е сервитьорка в близкото градче. (Иначе е от Лофотенските острови на север и много се гордее с това.) Заради лошото психическо състояние на сина й, преди години тя дълго време будувала нощем. В един момент тялото й отказало (както се изразява тя: “и може да забравиш несгодите, но тялото помни всичко”) – загубила паметта и гласа си. Разказва ми, че преди това говорела немски, испански, че е пишела и пътувала много, но сега, заради внезапното заболяване, вече не пише и й се налага да взима лекарства.
Е, само дето ако не ви разкаже всичко това, никога няма да познаете, че енергичната, усмихната Лил е преживяла какво ли не. “След като овдовях”, казва тя – “един ден реших да пусна обява във вестника.” Написала, че си търси приятен, сръчен човек, който да й помага и с когото да споделят завоите на живота. На обявата откликнал Йон (сега е към 60-годишен)! Какво да ви разправям, няма как да не обикнеш Йон от пръв поглед – той говори много малко, но разбира всичко. С буйна, дълга бяла коса и брада – същи дядо Мраз. Та Йон и Лил се харесали и от вече няколко години живеят под наем в Синята къща. Тя си е сервитьорка, а той… той е рибар. От време на време заминава за по 14 дни в морето с кораба “Моника”. Разказва ни как веднъж седял вътре в кораба, в открито море, и видял да се вдига исполинска, около 18-метрова вълна. Само една-единствена! Йон така и не разбрал какво я е предизвикало, но каза, че ако били на палубата с двамата му други колеги, щели без съмнение да загинат.
Кое ти е най-приятно като работа на кораба, питаме ние с Георги и Пипа (19-годишна англичанка, с която сме семейство тези дни). А Йон отвръща: “Да чистя рибата на палубата, защото поне съм седнал и си почивам, а останалото време работата е тежка и спим само по 6 часа за цяло денонощие.” А, и казах ли ви? Винаги щом не знае какво да каже, Йон високо и много приятно тананика. Хем е срамежлив, хем дава заявка, че е тук и е весел.

 

25.07.2016, Глетчерът Jostedalsbreen

lednik1

“Ако някой падне, всички заедно трябва да поемат тежестта му. Затова дръжте въжето между вас почти опънато, а не влачещо се по земята.” Така започва урокът по изкачване на един от ръкавите на най-големия ледник в континентална Европа – глетчерът Jostedalsbreen. (За справка, в Исландия има 16 пъти по-голям от него, но това не се брои на континента;).
И така, вярвате или не, нашият гид е… момиче! Евелина е шведка и в момента е студентка в Швеция, а лятото работи като гид по ледниците в Норвегия (защото, както казва: “в Швеция има ледници, ама те са много малки”).
Започваме изкачването, завързани един за друг, което неусетно налага строга дисциплина и дух на взаимопомощ. Трябва да следиш непрестанно темпото на този зад теб, за да не го дръпнеш напред, без да искаш – а този пред теб пък съблюдава дали ти си добре.
Ледниковият ръкав таи огромно напрежение, заради гигантската тежест, която го бута надолу. Евелина разказва, че се измества с половин метър всеки ден и изобщо, че непрестанно се променя. Затова и всяка сутрин – преди изкачванията – гидове минават по трасетата, за да отбележат има ли промени, какви са, кои трасета вече са изчезнали.
“Преди два дни открихме нещо ново! И сте късметлии, че сте тук именно сега.”, казва Евелина и ни обяснява за около 50-сантиметровия тунел в леда, който се е отворил наскоро и само след няколко дни няма да го има, заради разтапянето. Честно казано, минаването през него си беше страшничко – ледът беше твърде гладък дори за котки, отвсякъде течеше вода и беше тесничко. (Никой не пострада, макар че се чуваха викове на уплаха.)
За леденото кралство няма какво да ви разказвам. Напомни ми за думите на един древен норвежец. Когато стигнал до най-високия водопад Vettifoss, погледнал го и си казал: “Боже всемогъщи, имам нужда от твоята закрила”.

lednik2 lednik3

lednik5

Текст: Петя Кокудева
Снимки: Георги Янев

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s