Синята палатка – дневник на пътешественика. Част 6

от Петя Кокудева и Георги Янев

Добре дошли в Норвегия –Къщата на Селма Лагерльов – У Хелене в северна Швеция

Пребивавайки в Швеция, осъзнавам, че толкова типичната за скандинавското кино сплав от тъжно и смешно (която обожавам), е реална нагласа, не кино похват. 
Тази вечер Хелене надълго ни разказва семейни истории. Една от тях ме зашемети с това колко е тъжна, а колко смешно бе разказана:
Назад във времето прабабата на Хелене губи двама от тримата си сина. Няколко дни по-късно тя кани всички останали от семейството на официална вечеря. В един момент, разказва Хелене, прабаба ми почукала с лъжица по чинията, за да призове всички да запазят тишина, и рекла: “Исках да ви известя, че съм решила да мра.” Това била речта, а бабата била като цяло в доста добро здраве. Точно след два месеца и половина умряла. 
(и да, смяхме се, и Хелене се смя)

14.07.2016, Добре дошли в Норвегия

nor2 nor1

14.07.2016, Гъската, която сбъдва две големи мечти

selamL1

“Всичко, което ти разказвам, е истина – толкова истина, колкото това, че ти ме виждаш и аз виждам теб.” Това казва бабата на своята малка внучка Селма, на която по цели дни, от сутрин до вечер, разказва истории във фермата в Marbacka. Момиченцето има ставни проблеми и силни болки, затова най-обича просто да седи край баба си и да слуша приказка след приказка. Изобщо не подозира, че след време ще бъде първата жена и първата шведка, удостоена с Нобелова награда за литература.
Двете големи мечти в живота на Селма Лагерльоф са да стане писателка и да успее да откупи обратно родната си ферма в Marbacka, която семейството губи след банкрут и алкохолизиране на бащата. Селма никога не престава да казва, че тази ферма е символ на нейното детство, прекрасно като никое друго. Там тя среща прототипите за повечето си герои и колко хубаво, че именно с парите от продажбите на “Чудното пътуване на Нилс Холгерсон” тя успява да купи къщата обратно (после с парите от нобеловата награда си възвръща цялото имение). Всъщност книгата за Нилс има странна предистория – тя е поръчана като своеобразен учебник по география, който увлекателно да запознае децата с животните, с различни страни и места. (Първият тираж е 100 000.) На чисто езиково ниво книгата внася голяма доза новаторство, като например това, че изреченията са по-къси. До края на живота си Селма пази своята дървена кутия с писма от деца, върху която е изписано: “letters of great value”.
Когато получава Нобелова награда, пише до своя приятелка: “Това е голямо признание наистина и човек би могъл да се възползва по-пълноценно от него, но аз нямам желание. Искам да си върна фермата, но не искам да ставам кукла на известността. Суетата не ми е присъща.“
Много се развълнувах в родната къща на Селма Лагерльоф – главно заради факта, че житейската й история затваря особен, магичен кръг – мястото, от което е вдъхновен Нилс, й е отнето, а после именно чрез написването на книгата тя успява да си го върне. Така двете й мечти на практика работят една за друга.

selamL2

selamL3

selamL5

selamL7 selamL6

14.07.2016, За писането

Забавно ми е, като се сетя, че в България често с присмех и упрек се казва, че „всички пишат“ (демек пълна профанизация и смотанящина).
Не, в Швеция всички пишат! Буквално всички хора, у които съм била досега, пишат. Един от тях ми показа два ръкописа на книги в плевнята си (едното нещо беше криминално, а другото, както се изрази той: „един човек живее сам в малката си къща и размишлява“). Тук, у Хелене пък, почиствахме къщата от вещите на предишната възрастна собственичка – нямате идея колко много стихотворения се наложи да се изхвърлят (имаше и един ръкопис, прозаичен текст; имаше и писма с откази за публикуване). Изобщо, накъдето се обърна, всички пишат – и то хора, несвързани пряко с литературата. Така че, изобщо не е само в България.

13.07.2016, У Хелене

Най-обичам трите й кахлени печки като на мумините. Има по една във всяка стая на първия етаж. Милата жена, умря си от кеф, че Георги й направи тези рафтчета над мивката – сега само го преследва по стаите и му благодари :)))))

uhelene1 uhelene2

12.07.2016 , Баба Свеа

uhelene3

 

Днес с Георги и Хелене правим ограда пред къщата. Работим буквално на улицата, по която в един момент се задава белокоса висока баба. Спира се при нас с леко объркан вид и пита Хелене: “Къде съм?!”. Хелене й обяснява накъде е домът й, а възрастната дама отронва: “Да му се не види, тук съм родена, а сега не мога да си намеря къщата…” и продължава надолу по улицата. Хелене ни разказва, че жената този юни е навършила 90 (грам не й личат!). След 15 минути бабата отново се задава, само че в обратната посока (за жалост Хелене я няма в този момент). Когато след още двайсет минути за трети път пристига при нас, Хелене й показва колата и усмихнато казва: “Хайде, ще те закарам до вас!” А бабата я поглежда строго и отсича: “No, that would be a cheating!” и продължава сама нанякъде

10.07.2016, При Хелене и Бьорн в Молком

Ето ни в дома на Хелене и Бьорн – норвежка и швед. Следващите три дни ще прекараме при тях. Хелене е учител по музика, а Бьорн – готвач. Допреди година са живели в Осло, но после Хелене се разболяла и след дълго лекуване сега е добре. Предпочита обаче да не живее в голям град, а някъде по-близо до природата. Точно срещу дома им е старото училище на градчето Молком. Разбираме това, след като няколко тъмнокожи жени на улицата изпращат въздушни целувки на Хелене. Точно срещу къщата – в това училище – е бежански лагер. Хората тук са предимно от Сирия и Афганистан.
Хелене е седнала на стълбата и си спомня: „Бяхме на улицата за посрещането на първия автобус с бежанци. Когато вратите се отвориха, първо започнаха да слизат деца. Избягах вкъщи да се наплача. При пристигането на следващите автобуси си пъхнах камъче в обувката – като притискаш крак в него и те боли, е по-трудно да се разплачеш. Наистина!” Докато ни разказва как е станала доброволец-координатор на бежанския лагер, виждаме на улицата да минава Фатма. Нейната история е история с три лодки. Когато се качва на първата, е бременна, а хората вътре са толкова много, че лодката се разцепва по средата. За късмет спасители ги изваждат от водата. (Хелене казва, че повечето сирийци не умеят да плуват.) После Фатма се качва на втора лодка, застигната от лошо време. Пак успява да се спаси, за радост. Третата лодка пък изобщо не успява да се задържи над водата, заради огромното количество бежанци в нея. На пристигане в Швеция Фатма е убедена, че е загубила бебето, но за огромно щастие не е. Сега си има детенце.
Хелене разказва, че в града е настъпила голяма промяна, откакто бежанците са тук. “Всяка вечер идва един учител да им преподава шведски. В събота и неделя винаги някой организира нещо за децата. Аз искам да ги осиновя всичките, но не мога. В един момент се замислих, че познавам повечето добре и знам какво умеят, а познавам и хората от Молком. Хрумна ми идеята да ги свързвам – например един сириец е фермер и го сприятелих с един наш фермер. Децата им играят заедно, докато възрастните работят. Градът се сплоти много и всички имат голямо желание да помагат.” Накрая добавя, че Молком – по времето на втората световна война, е бил един от центровете на нацизма, силно расистки град. Сега с Фатма си изпращат въздушни целувки през улицата.

 

Текст: Петя Кокудева
Снимки: Георги Янев

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s