Синята палатка – дневник на пътешественика. Част 3

от Петя Кокудева и Георги Янев

Южна Швеция – Оденсе, Дания – Бремен, Германия –  Мехтсхаузен, Германия

Колкото повече пътувам, толкова по-стремглаво ме напуска желанието за оценка и дефиниране на местата и хората. Склонността към обобщения. Виждам само случки и отделни човеци. Нищо няма под чертата за сумиране.

26.06.2016, Sövde, Skåne län, Швеция

Sleeping room. somewhere in the south of Sweden.

Послепис: за втори път си губим колче за палатката. Е, какво да се прави, си казваме. После аз отивам малко настрани и в тревата забелязвам… колче за палатка! Не изглежда като нашето, но е колче. егати как се върти светът 🙂

26.06.2016, Мостът над Йоресунд (Øresund)


Мостът над Йоресунд (dk: Øresundsbroen, sw: Öresundsbron) съединява градовете Копенхаген в Дания и Малмьо в Швеция 

Когато ти настръхне козината и ти напират сълзите, докато изкачваш мост над морето, знаеш, че пред теб е Швеция. Никога няма да разбера защо така я обичам.

 

25.06.2016, Оденсе, Големият писател има голям зъбобол


Според негов приятел това е изражението, което най-добре описва Андерсен в добро настроение и когато се шегувал

„Големият писател има голям зъбобол.“ Така казвал Андерсен по повод своя верен житейски спътник – зъбобола. С някакъв особен вид изненада установих, че Андерсен – колкото и винаги да е свързван с тъжното и все с тъжното – е бил човек с особено хубаво чувство за хумор и самоирония. Въпреки грозотата си (бил определян дори за „отблъскващ на вид”), той обичал да му правят портретни снимки. Никога не харесвал нито една от тях, но все пак му било интересно да изследва израженията на лицето си и възможностите на някое изражение да го направи по-красив.

След като баща му (обущар) починал, а майка му, която била перачка, се пропила, за да се топли, докато пере на реката, Андерсен заживял сам на 14-годишна възраст. Най-живо се вълнувал от театър и поезия, но тъй като нямал пари за постановки, се радвал и на това да събира плакатите и програмите на театрите.

У дома най-обичал да изрязва фигурки от хартия с огромните си ръце. Харесвало му да прави книги, в които лепял хартиените фигури (изрязвал ги от вестници, реклами, плакати) и дописвал текстове по страниците. На практика създавал първите picture books. Към всяка от историите, които измислял, изрязвал замъци, дървета, пеперуди…, за да я илюстрира.

Най-голямата страст на Андерсен била да пътува. Той бил сред хората от своето време, които най-добре познавали Европа. Обичал да казва: “To travel is to live”.
(Снимките са от родната къща-музей на Андерсен в Odense, Дания).

odense10
Къщата, в което Андерсен е роден

odense9
Работният кабинет на Андерсен

odense8
Една от многото картинни книги, които Андерсен е правил


Ветрила, на които Андерсен обичал ситно да пише.

 

Истории от живота на Андерсен

*
През 1805 г., само десет дни след пристигането си на бял свят, бебето Ханс К. Андерсен се озовало в църквата на Odense, за да го кръстят. Така ревяло обаче, че огласяло целия великденски понеделник. Свещеникът го хванали нервите и се развиквал: “Ама това чудо врещи като котка!” Една от кръстниците обаче успокоила майката на Андерсен, че колкото повече врещи бебето, толкова по-добър певец ще излезе от него, като порасне. Е, така и станало.

*
По времето на крал Кристиан Осми майката на Андерсен работела от време на време като придворна перачка. Често взимала сина си на работа, където той играел с децата на другите слуги и с малкия принц Фредерик. По ирония на съдбата години по-късно почетните граждани на Odense били точно двама – същият онзи Фредерик, по-известен като крал Фредерик Седми, и същият онзи Ханс Кристиан Андерсен. Най-богатият и най-бедният.

*
През 1823 г. дядото на Андерсен бил вкаран в градската лудница. (По-късно там завършва живота си и майката на Ханс). Андерсен често посещавал дядо си и слушал историите на лудите, които хем го притегляли с неудържима магия, хем го плашели. На излизане обичал да се изляга край сградата и да слуша отдалече песните, псувните и несвързаните мърморения на лудите.

*
Бащата на Андерсен починал на 33 години в бедната къща, където живеели. Минути след смъртта му в двора запял щурец, а майката на Андерсен изплакала: “Мъртъв е! Няма смисъл да пееш за него. Взе го ледената кралица”. Много години по-късно този спомен „вдъхновява“ порасналия Ханс да напише “Снежната кралица”. Началото на приказката е именно описание на кухнята от детството му в деня на бащината смърт.


Малка част от библиотеката, в която са купищата преводи на книгите му. Преведен е на над 160 езика

odense7



24.06.2016, Добре дошли в Дания

Готово. Уж е девет вечерта, ама е светло като за пет и половина следобед.



23.06.2016, Бремен, на гости на чудната Мария, у която имахме намерение да останем един ден

bremen

Останахме обаче и втори. Тя ни запозна с веселата гъркиня Елени, с певицата Ани, с Кнут, който държи кафене на име Кнубке … 🙂 На третия ден седнахме на закуска у Мария, заприказвахме се, а когато станахме от масата, беше пет следобед. И този ден не си тръгнахме. така останахме в Бремен три прекрасни дни. Благодарим ти, Мария  беше наистина хубаво.


20.06.2016, Мехтсхаузен, На гости у Макс и Мориц

Ето ни в градчето, където е изживял старините си Вилхелм Буш, таткото на прочутите беладжии – Макс и Мориц. Малко преди къщата на Буш симпатична статуя на двете хлапета упътва пристигащите накъде да вървят. Разбира се, “упътва” в съвсем техен стил. Макс сочи на една страна, Мориц на друга – така че ще се вкарате в беля, ако послушате когото и да било от двамата. Всъщност прототипите на двете момчета са самият Вилхелм Буш като дете и неговият най-добър приятел – Ерих Бахман, с когото се запознали, докато ходели на частни уроци. Буш признава, че някои от белите в книгата са вършени наистина от тях двамата (например да търчат из мелницата на бащата на Ерих, овъртолени в брашно).

Първоначално ръкописът на “Макс и Мориц” е отхвърлен от едно издателство, поради опасения, че няма да има комерсиален успех. После обаче друго издателство се решава (1895 г.). Отпървом продажбите наистина са слаби, но след второто си издание книгата започва да се радва на голям успех, нищо че много германски педагози я смятат за “неблагоприятна за моралните устои на децата”, а в някои страни дори умишлено отклоняват отпечатването й. 

“Макс и Мориц” е важна с това, че е една от първите европейски книги, които разбиват дотогавашния дидактичен, морализаторски подход, характерен за детските книги от 18 век. На практика Буш задава промяна в курса на цялата детска литература след това.

mechtshausen6 mechtshausen5 mechtshausen4

mechtshausen3

mechtshausen2

 

Текст: Петя Кокудева
Снимки: Георги Янев

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s