Синята палатка – дневник на пътешественика. Част 22

от Петя Кокудева и Георги Янев

Нова Зеландия

Tичай, Фродо! 🙂

17.02.2017

Бавно преминаваме по Моста за Някъде (The Bridge to Somewhere). Старичък е и явно вече не помни точно накъде води. Наоколо преживят черно-бели крави и кимат леко, сякаш да напомнят, че все пак нищо не е черно-бяло. Опасно наклонени от пределната си възраст дървета стърчат по хребетите и шепнат през кикот: “Не, ние изобщо не падаме. Просто гледаме на нещата от друг ъгъл”. Един крал е захвърлил лилавата си мантия и се е отказал да царува. Сега мантията му е лавандулово поле. Тревите се веят като знамена на прясно извоювана независимост. Натежали от дъжда дървета и храсти са се привели в нисък поклон – мълком благодарят за утолената си жажда. Стотици овце педантично фризират теметата на хълмовете – нали трябва да изглеждат зеленоспретнати, дори никой да не гледа. Един опосум важно прекосява пътя, а саждената му опашка се влачи грациозно като шлейф на булка, току-що избягала през комина. Нагънатите била напомнят мозък, хукнал извън нечия уморена от мисли глава, и сега раздиплен на слънчице във ваканция. А мъглата, и мъглата е тук. Чувствай се изгубен или играй на криеница.

1702_4

1702_3

1702_2

1702_1

15.02.2017

Една лятна вечер Стейси Лин дежури в полицейското управление в Дунедин. След полунощ получава обаждане по спешната линия: 111. Отсреща се чува тревожен женски глас, който успява само да измънка страховито: “Ммм”…,”мммм”. Стейси светкавично разбира, че с пострадалата трябва да измислят код за комуникация. Така едно почукване се превръща в еквивалент на “да”, а две почуквания са “не. Стейси е почти убедена, че жената е жертва на взлом или е отвлечена. Успява да разбере, че се намира в Дунедин, и – с помощта на почуквания – да стесни периметъра на търсенето до предградието St Kilda. Сетне с помощта на обучени кучета и специален отряд, след дълго търсене, откриват 64-годишната жертва. Ето каква е нейната история:
През нощта Гертруд се събудила с парещи устни и се пресегнала до шкафчето за овлажняващ крем. След като се намазала, кротко заспала отново. По някое време обаче се събудила пак – от жажда. Наляла си чаша вода и установила, че… не може да я изпие! “Паникьосах се, че умирам!”, обяснява по-късно жената. – “Не можех да отворя уста! Позвъних на 111, но нито дума не можех да обеля! Само мучах и мънках!”
След като я откарват в болницата в Дунедин, лекарите успяват с парафиново олио да разлепят устните на дамата, която в просъница е объркала тубичките на овлажняващ крем и бързосъхнещо лепило. Стейси Лин пък получава похвала и повишение, задето е реагирала толкова професионално, успокоявайки дамата в продължение на 30 минути и навигирайки полицейския отряд към дома на “жертвата”.

13.02.2017, Найджъл, който обича да играе

Един следобед Найджъл си тръгва от офиса на службата по водите в Крайстчърч, където работи. Въпреки че навън вали и духа силен вятър, той се качва на колелото си и кара в следващите 14 часа, докато стигне Дунедин. Там печели местния шампионат по скрабъл, възсяда отново колелото си и след още 14 часа се връща у дома.
“Като малък той изобщо не се интересуваше от думите”, разказва майка му – “Само цифрите го вълнуваха. Непрекъснато сочеше календара и някак, чрез цифрите, учеше и думите. Не си обяснявам как. Ние с баща му просто приехме, че е такъв. Найджъл си е Найджъл.” Малкият учи в обикновено училище, после го приемат в университет, и то със стипендия, но той се отказва и започва да работи в местния пощенски клон. “Научих го да играе на скрабъл, като беше на 28 години.” – продължава майка му. – “Беше твърде добър на карти и на практика нямаше тръпка да играем, затова реших да пробвам с нещо езиково, в което нямаше да го бива толкова и за всички играта щеше да е по-интересна.” Само че не се случва така. Найджъл се оказва виртуоз и в скрабъла. Започва да участва в турнири и да ги печели всичките. Крайно неразговорлив е и избягва всякакви публични изяви. Направо има алергия от журналисти.
През юли 2015 Найджъл участва във френския световен шампионат по скрабъл. Разбира се, не знае френски. Когато побеждава съперника си, се налага да извикат на сцената преводач, който да изкаже благодарствените думи на победителя пред изпадналата в пълен възторг ръкопляскаща публика. Както се оказва, в деветте седмици преди турнира той е научил дебел френски речник благодарение на „фотографската” си памет. Дори успява да забележи нередност в една от френските думи, които използва съперника му, и съдията зачита забележката му.
Днес Найджъл Ричърдс от Нова Зеландия е считан за най-великия играч на скрабъл в света. Сравняват го с Боби Фишер в шаха и го наричат „Тайгър Уудс на скрабъла”. Печелил е всички международни турнири и е два пъти световен шампион. Когато негов колега-състезател веднъж му казал: “Никога не ми е ясно – до последния момент! – дали ще победиш, или не.”, Найджъл отвърнал: “Това е, защото не ми пука дали ще победя, или не. Аз просто обичам да играя.”

12.02.2017

В Нова Зеландия си имат:
« черни лебеди
« Палачинкови скали – наричат се така, защото много наподобяват купчини палачинки
« спрей против папагали – той е просто вода, с която да напръскаш нахалните кака папагали, които искат да си хапнат от твоя сандвич
« супер интересни факти върху опаковките на дамските превръзки: например научих, че кравите си имат най-добра приятелка в стадото, а също, че един молив може да изпише без прекъсване около 35 км
« за почти всички дейности разчитат на доброволци, които са неотменно на линия
« но пък! не виждат в небето Голямата мечка и Полярната звезда.

1202_9

1202_8

1202_7

1202_6

1202_5

1202_4

1202_3

1202_2

1202_1

10.02.2017, Как се прави град

Отличителна черта на новозеландските градове и села е тяхната незабележителност. Едноетажни, еднакви, по-често овехтели къщета по протежение на дълга, широка и пределно пуста улица. Пред много от къщите е накривена табелка “For sale”, сякаш в този пущинак, където има предимно овце и пасбища, никой модерен човек не ще да живее. (Ако си гост, разбира се, и само минаваш оттук, е прекрасно – тихо, цветенца, зеленина, дори порутените къщи имат свой чар. Това е обаче заблудата на туриста.) И все пак, градовете на кивитата се помнят, въпреки сравнително скучната си, дълбоко провинциална атмосфера на изолираност. С какво се помнят ли? С това, което Джанет Кембъл нарича “характер”. Според нея един град не го правят даденостите му, а персоналността му. Нека ви дам няколко примера за чудати новозеландски градове и селища, които няма да забравя, просто защото в тях са живели и живеят изобратетелни хора с характер:

1) Stratford. Град, в който улиците масово носят имена на шекспирови герои: Hamlet, Cordelia, Julieta, Oberon, Titania… Общо 67 улици носят имена, взети от 27 пиеси на Шекспир.

2)Taihape. Градът на гумените ботуши. Гуменият ботуш е символ на мястото, а хората си имат мартенски фестивал на гумените ботуши. Впрочем, най-лесният начин да познаете кивитата в един къмпинг – погледнете краката. Ако някой е с високи, поизносени гумени ботуши, местен е!

3) Kawakawa. Най-популярната забележителност в този град е… публична тоалетна. Да, и това може да носи позитивен имидж! През 70-те в Кавакава пристига Хундертвасер и се влюбва в мястото. По негов дизайн, от рециклирани материали, се построява обществена тоалетна, която, както се сещате, изглежда зашеметяващо яко. И всички се стичат в града, за да я видят и снимат.

4) Cardrona Valley. През 1998 г. няколко дами празнуват нова година в хотел тук. В разгара на празненствата, неясно по какви причини, жените си провесват сутиените на близка ограда. Там си и остават. Впоследствие, и местни, и гости интерпретират “сутиенената ограда” като полезен жест, утвърждаващ свободата и правата на жените. Така по оградата цъфват още много разноцветни сутиени. Няколко пъти местната управа се пробва да “изчисти” оградата – безуспешно. Накрая решават, че всъщност, защо не? Кръщават я Bra Fence, брандират я и я използват в подкрепа на борбата с рака на гърдата.

5) Shannon. Тук се намира Owlcatraz. Резерват за бухали, създаден и вече 15 години управляван от Рос и Джанет Кембъл. Тук живеят важни птици като Owl Capone, Owlbert Einstein, Olwvis Presley…:) Малкият бивш затвор в Shannon днес е преработен и превърнат в музей на бухалството, където могат да се видят различни любопитни неща, свързани с пернатите. Преди 4 години, в резултат на буря, резерватът е в много тежко състояние, но с помощта на доброволци от общността, Рос и Джанет успяват да почистят и възстановят всичко, така че бухалите отново да царуват тук. Това е същата Джанет, която казва, че най-важното в онова, което правиш, е то да има Характер.

9.02.2017

Пощенската кутия на Дунди Пъркинс е стара микровълнова, побита върху длъгнест пън. В задния двор се белее вехт хладилник, който се захранва със соларен панел, закрепен отгоре. А на входната врата посреща надпис: “Няма смисъл да ви е страх от кучето. Треперете от собственика му!”.
Дунди Пъркинс е редови полицай от Куинстаун. Като много кивита, и той е стопанин на стадо овце. Качва се на раздрънкания си джип и юрка стадото напред, правейки такива резки завои, за да контролира овчия поток, че свят да ти се извие. Като го питаш не му ли се драйфа от тия лашкания, той обяснява: “Със завоите е като с живота. Ако седиш до шофьора и си просто пътник, ти става лошо. Но когато ти караш, нямаш грижи.”
Днес е свободният ден на Дунди и той подкарва овцете към една по-далечна ливада. Както си кара в облак прах зад тях, точно когато трябва да пресече един асфалтов път, стадото изведнъж запецва и настава суматоха. Дунди пуфти и слиза да види защо, по дяволите, овцете се туткат на самия път. В този момент чува сирените на полицейски коли, после вижда самите коли, после вижда няколко младежи, налягали по асфалта, с ръце зад тила.
– Евала, човек!, провиква се един от полицаите, грейнал. – Тези ги гоним вече час и половина! А твоите овце идеална засада устроиха.
Дунди Пъркинс се почесва по главата и се усмихва. Стадото му току-що е препречило пътя на кола с крадци, гонени от полицията над 90 минути. В следващите години цяла Нова Зеландия ще разказва блеещи анекдоти. И с право.

bra
Bra Fence, Cardrona

kawakawa

Kawakawa

kawakawa1

Kawakawa

owlby

Snannon, Рос Кембъл с бухала Owlby

shannon

Shannon

 

 

5.02.2017, Плажът Авароа, или как двама баджанаци спасяват света

В коледната вечер на 2015-та година двама новозеландски баджанаци разпалено обсъждат обичайните теми: ръгби, крикет, цените на пазара на имоти, политиката в страната. Докато си похапват заедно със семействата си, Дуейн и Адам стигат и до най-скорошния повод за негодуване: прекрасният 7-хектаров плаж Авароа в Националния парк “Абел Тасман” е обявен за частна продажба на свободния пазар. (В Нова Зеландия има толкова много природни красоти, че е неминуемо част от тях да попаднат в частни имоти). Обявената цена на плажа е 2 милиона новозеландски долара. Двамата баджанаци са дочули, че към него вече има и интерес от чужди купувачи.
– Да му се не види, Адам, звучи много, ама това са няколко 3-стайни апартамента в Оукланд!
– Така е, Дуейн. То е все едно 2000 души да дадат по хиляда долара. Или 5000 човека да дадат по 400 долара! Не е чак толкова непосилна сума.
Огорчените баджанаци просто не могат да се примирят, че красивият плаж след 3 седмици (толкова е обявеното времетраене на продажбата) ще бъде нечия лична собственост.
– Аз мога да дам хиляда долара!, отсича Дуейн.
– И аз ще дам толкова, категоричен е Адам. – Ако ни помогнат и други новозеландци, може пък да съберем 2 милиона за 3 седмици, а? Ще откупим плажа и ще го дарим на DOC!
(DOC=Department of Conservation, ключова държавна организация, натоварена да се грижи за опазването на природното и историческото наследство на страната. Къмпинги, паркове, природни забележителности – DOC e навсякъде и действа с помощта на доброволци от общините).
В следколедните дни Дуейн и Адам вдигат сайта givealittle.co.nz и правят фейсбук страница в подкрепа на инициативата си. Само след няколко седмици 40 000 новозеландци са подкрепили финансово идеята, но двата милиона още не са събрани. Тогава, за щастие, благотворителният тръст “Джойс Фишър” и новозеландското правителство решават до додадат нужния остатък до целта от 2 милиона. На 25 февруари 2016 година сделката е официално затворена и плажът Авароа е свален от обявите на пазара. Хората, начело с двамата баджанаци – Дуейн Мейджър и Адам Гард – подаряват плажа на DOC, “за да могат бъдещите поколения новозеландци да се радват на плажа завинаги”. На 10 юли 2016 даряването се отпразнува с тържество на плажа, който никога повече няма да бъде заплашен от частни инициативи. 

(ако ви идва да възкликнете обичайното „Това в България никога не може да стане!”, моля, спестете ми го 🙂 предварително благодаря)

nz2

nz1

Текст: Петя Кокудева
Снимки: Георги Янев

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s