Синята палатка – дневник на пътешественика. Част 21

от Петя Кокудева и Георги Янев

Нова Зеландия

Доста бързо свикнах непознати да ни казват: How r u, lovely people?
Ще ми липсва, като си тръгна

3.02.2017

Kea. Единственият алпийски (високопланински) папагал. Една от най-умните и любопитни птици на света. Снощи се опита да ни отскубне въжетата на палатката посред нощ, а когато излязох да видя кой прави поразии – се затича към мен с разперени криле и с походка в джурасик стил (да ме сплаши и да се прави на голяма). Разкошести са киите 

k105

k104

k103

k102

k101

k100

1.02.2017

Днес една Кокошинка ме заведе да ми покаже Горските замъци. Условието, за да ги видиш, е само едно – да си намокриш здравата краката

 Със сухи крака в тия кралски дворове не пускат.

k11

k10

k9

k8

k7

k6

k5

1.02.2017

В Нова Зеландия:
> наричат овцете с най-сърдечното име: “woolie” (на всеки новозелaндец се падат по 4 овце)
> на пътните табели често се мъдрят: пингвин, сърфист, морски лъв…
> интернет е най-апокрифното животно, особено на южния остров чезне навсякъде
> са живели чутовни китоловци и златотърсачи
> имат най-смешния английски – kiwinglish; всяко “е” го изговарят като “i”: казват Amirica вместо America, Nintindo вместо Nintendo, bitter вместо better, sivin вместо seven. мегдан зa нелепи недоразумения има, колкото щеш 🙂
> отрасълът, който е най-доходоносен за държавата (повече дори от животновъдството, с което са известни), е туризмът.
> киселото мляко е супер
> хората са много разговорливи – да те заговори непознат е ежедневие, а на петата минута да те покани у дома си да гледате филм за Боби Фишер ни се случи веднъж
> живеят най-малкият вид делфин – Hector, и най-малкият пингвин на света – the Blue Penguin (и да, наистина е син!)
> да видиш пингвин в естествената му среда е съвсем възможно, но изисква чакане под добро прикритие: ние, след около час катаене, видяхме как един жълтоок пингвин излиза от морето и почва да се пощи (това винаги се случва след 15:00 ч., тогава се прибират да нахранят малките си). пингвините са доста интровертни и плашливи – ако те зърнат на брега, няма да излязат от морето с часове, което значи, че няма да успеят да нахранят малките си навреме.
> в магазина те изпращат с “Cheers, mate!”, на шофьора на камион казват “truckie”, на пощальона – “postie”, a когато направят голяма беля или грешка – използват смешната хъмпти-дъмпти дума: big-huge. например казват: i did a big-huge mistake.
> земетресенията са ежедневна тема между хората, защото се случват често; неразделна част са и от маорската митология
> татуировките по лицата на маорите изразяват тяхната идентичност; в музея видях метална фунийка, през която татуираният яде няколко седмици, защото лицето му е буквално “издълбано” и под заплаха от инфекции след “процедурата”.
> живее кралският буревестник (the royal albatross) – величествена птица, която, при размахване на крилете си, става три метра на ширина

30.01.2017, Кокошинките

Една нощ се събудих от оглушително пърхане в коридорчето на палатката. За да не изкараме акъла на горкото птиче, което явно се беше шмугнало вътре, Георги отвори задния вход на палатката, излезе оттам и после отвори предния, за да изхвръкне дребосъчето. После бърсахме акита известно време и си заспахме. Тогава не знаех, че това е била първата ми среща с най-великите птичурля на света – Кокошинките. Те всъщност са новозеландски червеношийки, но аз ги наричам кокошинки, защото непрекъснато бухват и заприличват на смешна пухеста топка. Втората ми среща – вече лице в лице, на светло – беше на сутринта след акитата. Взимах кафе от багажника на колата, когато Някой ми скочи на главата и аз, разбира се, събудих малкото хора в къмпинга с пронизителен писък. Огледах се и го видях! Топчестото, белокореместо птиче стоeше ококорено точно до крака ми – доброволно никое диво животно не се е приближавало толкова до мен! Зяпнах още повече, когато осъзнах, че него изобщо не го е страх! Подскачаше наоколо ми, като че тропкаше ръченица, и искаше да стъпи на маратонките ми. Оказа се, че новозеландските червеношийки са изключително приятелски настроени птици – всичките до една са такива. Сега вече познавам доста от тях, защото всяка сутрин – в която и гора да сме – има по някоя кокошинка. Трудно ми е да ги снимам, но не защото са твърде далеч, а тъкмо обратното – твърде наблизо идват. Докато наглася фокуса, тя ми е стъпила почти на крака. Освен това вече им научих стратегията за лов на червеи – потупват с крачка по земята, защото червеите свързват този вид вибрация с дъжда и се показват на повърхността, за да не се удавят. И тогава кокошинките просто ги хапват. Много е забавно и това, че се отзовават, като ги повикаш – сутрин влизам сред дърветата в гората, подвиквам “пили-пили” няколко пъти и обезателно виждам някоя сива бухтичка да прелита през клонака и да дотичва по мъхестия килим до мен. Общувала съм досега поне с 10-15 различни и ни една не е боязлива. Много, много ще ми липсват, като си тръгна. И това чувство, че сме равни с кокошинката и не ни е страх една от друга.

k4

k3

k2

k1

23.01.2017

Посред мочурищата Синклеър дребна фермерска къщура се пъчи срещу касапския вятър. Опушеният й, леко кривнат комин упорито сочи нагоре – като пияница, който се олюлява, докато размахва сърдито пръст на господ, че му е почернил живота. Наоколо стотици овце плават сред разбунените от вятъра тревни вълни – бели кораби, пълни с мляко. Стопанинът Уили се тюхка пред къщата и извършва поривисти, нервни движения с ръка. На приближаване виждам, че се пощи.
– Сутринта видях таралеж зад къщата, обяснява Уили, като че сам на себе си. – И си викам: „Ех, да бях и аз един таралеж…” И каква стана тя следобяд! Докато катерех хълма, съм се олепил целият в ония ситните тръни. Те ти на таралеж сега. Големи хайдуци са желанията – ти ги чакаш откъм пътя, те идат от гората.

 22.01.2017

В началото на 2011 новозеландският град Крайстчърч бива ударен от страховито земетресение (само няколко месеца преди това – през 2010, има друг силен трус). Голяма част от центъра на града се срива. Загиват 185 души. На мястото на най-катастрофалните разрушения днес стоят три произведения на изкуството, които дълбоко ме развълнуваха.
Първото е Картонената църква, издигната на мястото на старата, паднала катедрала. Скелетът й е от картонени тръби, наистина! Тя е много светла, приветлива и временна. Докато съградят нова катедрала.
Второто са Дъсчените дървета. Те са високи, прилични на палми и са направени от стари дъски. Всички дъски са били част от домовете на загиналите при земетресението – взети са от покрив, маса, рафт… Дъсчените дървета са направени от обичта и привързаността на хората, те съживяват техния живот.
Третото са 185-те бели стола (колкото са жертвите). Да си призная, никога не ми е въздействал толкова силно монумент. Това са 185 празни стола, различни по тип – има бебешки, има офис стол, има инвалиден, фотьойл… Всички те са боядисани в бяло, на ръка, и то двуслойно. Създателят на мемориала – Peter Majendie – обяснява, че ги е боядисал два пъти, на ръка, защото е искал да прекара реално и по-дълго време, мислейки за и почитайки жертвите. Повярвайте, нищо не предава по-силно усещането за липсата на хора от 185 празни стола. Пред които пише: „Изложбата е временна. Като живота.”

8_n

7_n

6_n

22.01.2017

7

6

5n
Жълтоокият пингвин. Най-древният от всички видове пингвини.

4%d1%82

3
Дивите зайци са грандиозна популация в Нова Зеландия. Накъдето и да се обърнеш, ще изскочи заек
2
Оystercatcher. Страшно ги мързи да летят, ама страшно

20.01.2017

Маорската образователна стратегия се нарича Ka Hikitia. Тя има няколко ключови принципа:
1. Всеки ученик има потенциал да допринесе за своята общност (забележете, говори се за принос, не за успех). Затова е важно всеки ученик да изгради високи (но не нереалистични) очаквания към себе си, както и общността и учителите да имат високи очаквания към учениците. Високите очаквания са ключ към разлистването на потенциала.
2. Обучението е реципрочно (принципът се нарича Ako). Това значи, че е важно учителят и ученикът да учат един от друг, двупосочно. Какво означава това за учителя? Че той непрестанно трябва да търси перспективата на ученика, неговите родители и общност. Да я изследва и съобразява в процеса на обучение. Да познава идентичността, културата на съответната общност и да преподава, интегрирайки я.
3. Продуктивно партньорство. То е основано на принципа, че истинското образование се движи от съвместни сили – учители, родители, общност и бизнес имат грижата заедно да напътстват и да участват в образованието. Няколко хубави примера за продуктивно партньорство:
» свободни градски общности от родители, учители, бизнесмени, които се събират и обсъждат проблеми и възможни подобрения, както и дали учебният процес е релевантен на промените в средата.
» училищни мрежи – около 10 училища се „събират”, за да споделят най-добрите си практики, така че те да се реализират не само на едно място.
» vocational pathways – това е инструмент за кариерно ориентиране от малък. представят се шест обширни професионални области (творчески индустрии, социални дейности, пр.) задача на учителите е да намерят подходящ начин да включат родителите, общността и бизнеса в процеса на практическо обясняване на професиите.

Принос вместо успех. Взаимно учене вместо преподаване. Общи сили вместо индивидуални усилия.

18.01.2017

Kaitiakitanga е ключова маорска философия и обуславя начина, по който много новозеландци гледат на взаимоотношенията си с природния свят. Kaitiakitanga е силното чувство за респект към и съхранение на природата; вярването, че човекът е част от “тъканта на живота” и е не повече значим от всички останали природни обитатели. Kaitiaki се нарича човек, който е пазител на дадено място – езеро или гора например. Той отговаря, както за поддържането му, така и за образоването на другите хора как би следвало да се отнасят към природата. Маорите смятат, че изчезването на даден вид – растение или птица, да речем, е пряко свързано с идентичността на дадено племе и заплашва неговите устои и духовна сила (mana). Освен това считат най-високите планини за синове на Rangi, бога-небе, и Papa, богинята-земя. Затова не се изкачват на самите им върхове – това би значело да тъпчат по главата на господ. Колко са свързани със земята си издава и фактът какъв тип богове имат: Tane – бог-пазител на гората; Ruaumoko – бог на земетресенията… Много важна за маорите е и думата tapu: тя означава умишлено ограничение с цел запазване на баланса в природата. Например забраната на риболова за даден период, докато се възстановят рибните популации в даден регион.
В една книга прочетох за Whanaungatanga: това е маорска философия, според която земята не се притежава. На земята ти принадлежиш.

n1

Текст: Петя Кокудева
Снимки: Георги Янев

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s