Синята палатка – дневник на пътешественика. Част 20

от Петя Кокудева и Георги Янев

Нова Зеландия – Бали

Когато маорите (новозеландското местно население още отпреди европейските заселници) се запознават, първо долепят чело и нос един о друг. Наричат този жест ha, или the breath of life. Не си казват името, а разказват за това край коя река са родени, коя планина са виждали от къщи в детството си. разказват за дома си и онова, което наричаме корени. Чак накрая си казват името, защото то не те определя така, както онова, сред което си пораснал.

18.01.2017

Връх Джон е нисък и с банално име. Но пък на главата си има обсерватория, а наоколо е загърнат с такива едни одеяла. 

nz31

nz30

 

17.01.2017, В гнездото на Магията

През 1995 Иън Бракънбъри свил огромно гнездо върху кулата на университета в Крайстчърч, Нова Зеландия. Свил го, за да има къде Магията да си мъти яйцата. Всъщност, направил и огромно яйце, което се мъдрело в градската галерия на изкуствата. Освен това, Иън веднъж летял с хеликоптер над ръгби мач, за да ръси заклинания за победа. Друг път танцувал молитвен танц за дъжд в Оукланд и Кентърбъри по време на сушав период. От седемдесетте насам Иън често държи речи по разнообразни социални, политически и философски въпроси на площада в Крайстчърч.
Още през 1982 Асоциацията на директорите на художествени галерии в Нова Зеландия обявява Иън за “живо произведение на изкуството”. По-късно, през 1990, тогавашният премиер на страната – Майк Муур – го назначава със специален указ за Национален Магьосник на Нова Зеландия. Задълженията му според този указ включват: “да разведрява населението”, “да обърква фанатиците”, “да покровителства управлението на държавата”, “да гъделичка любопитството на туристите”, пр. Самият Иън определя делото на живота си като “fun revolution”. Вдъхновен е от концепцията за играещия човек на Йохан Хьойзинха. Нарича себе си “re-enchantment activist” и мисията му винаги е била да вдъхва свобода, да изобличава религиозния фундаментализъм, да говори открито по важни социални проблеми от стълбичката си на площада в Крайстчърч. Иън е “слонът в стаята”.

nz22

nz21

nz20

15.01.2017

Днес бях на гости у Зайо. Разправя ми, че новозеландците често казвали: „Няма да чуеш сладкият картоф да казва, че е сладък”.
(Зайо е съвсем див. И тича като хала през поляните.)

nz12

nz11

nz10

14.01.2017, Нова Зеландия

На другия край на света пак е у дома.

nz1

13.01.2017, Нова Зеландия

I whea koe i te tangihanga o te riroriro? Това е поговорка на маорите. Въпрос е. Толкова се учудих да се натъкна на поговорка, която те пита, а не, както обикновено – те поучава. Въпросът означава: „А ти къде беше през пролетта?“ Смисълът й е, че пролетта е времето за посаждане. А аз какво посадих? Къде бях, когато беше време за засаждане.

7.01.2017, Обичам те, Убуд

В градчето Убуд на остров Бали дърворезбарите правят гравирани дървени пениси. Освен това хората тук обичат да топват ориз във вода и да си залепят няколко зърна на челото и на гръкляна. Това е ритуал за опаричване. Ако си в менструация, не можеш да влизаш в хинду храм. Всяка божа сутрин местните правят кошнички с храна за боговете, а после гугутките изяждат божиите порции. Докато съпругите им са бременни, бъдещите бащи оставят косата си да расте. А когато бебето се роди, плацентата се поставя в черупка от кокосов орех и се изгаря. На погребение балиняните се обличат в цветни дрехи и съпровождат процесията, свирейки жизнерадостна, весела музика. Почти всички хора тук се казват по един и същи начин, защото традицията е: в оборот да бъдат само четири имена – Wayan (означава “първороден”), Kadek (второроден), Nyoman (третороден) и Ketut (четвърти по ред). 

Честно казано, не разбирам нито един от описаните ритуали на Бали. Имам предвид, намирам в тях нулев смисъл и логика за себе си. Но се замислих какво ли биха си рекли тия хора, ако разберат, че на Коледа задавам важен за мен въпрос и отварям наслуки някоя книга, за да видя какво ще ми отговори. Какво ли биха си казали, ако знаеха, че колекционирам детски книги, а съм на 34. Че пия кафе, въпреки че ме боли коремът от него. Че обичам да виждам хладилника празен, защото ми създава особено чувство за подреденост и чистота. Че вярвам с цяло сърце в любовта, която се видоизменя, но удържа здрава поне едно 60 години. Че прекарвам в някакво нереално място, наречено интернет, огромна част от живота си. Че хич не харесвам котки, но по стечение на обстоятелствата имам две.

Моите лични вярвания и навици са точно толкова нелепи, безсмислени и противоречиви, колкото изглеждат на пръв поглед техните. Ни повече, ни по-малко. Когато осъзнае това, човек започва да вижда колко е красива жената, която си е залепила ориз по челото. Вглежда се в сложната, майсторска гравюра върху дървените пениси по улиците. Забелязва колко са различни един от друг четиримата мъже на име Nyoman, с които се е запознал. И се радва на гугутките, които изяждат сложеното за боговете. Защото всъщност никой не е сигурен кои точно са гугутките, и кои боговете.

5.01.2017

Първо ми откраднаха спрея против комари. После една ме задърпа за роклята. После друга ми се озъби, защото реши, че й искам кокоса. В Гората на маймуните в Бали живеят 5 големи племена (така се наричат групите маймуни). Те са полудиви, което значи, че си им нагости и трябва да се държиш, както подобава, а не както ти скимне. Не е желателно да ги гледаш право в очите, защото го приемат за знак на агресия. Не трябва и да си помисляш да ги докосваш – никак не се кефят. Но! Те могат да ти скачат по главата (правят го!) и да ти дърпат роклята, а съветът е да не им обръщаш внимание и да не реагираш рязко. Бебетата са умопомрачително смешни. Битките между племената са страховити – бях свидетел на една разтурена такава и направо се изприщих от страх. Крещяне, див бегом на десетки маймуни през клонаците, съскане… В гората си имат много статуи на маймуни и по някаква причина ги ближат (солено ли е, що ли, не знам, но е доста смешно). Имат си и Нелсън, който е сляп и стар, но му е добре да живее сред свои. Правейки различни физиономии, си общуват, а пощенето е знак на обич и загриженост.

този път снимките са мои, защото аз съм по-голямата маймуна от двама ни 

bali_m1

bali_m2

bali_m3

bali_m4

bali_m5

bali_m6

bali_m7

bali_m8

bali_m9

4.01.2017

В Бали дори още неродените деца слушат звука на гамелана, докато са в утробата на майка си. Преди да се научат да ходят, родителите им ги учат как да танцуват с ръце и с очи. Очите са един от най-важните елементи от тялото в традиционния танц на Бали. Не съм виждала по-втрещяващо сложен и красив танц.

 

bali19

bali18

bali17

bali16

bali15

bali14

bali13

bali12

bali11

bali10

bali8

bali7

bali5

3.01.2017, Денят на книгите в Бали

В деня, наречен Pangredanan, хората от остров Бали събират всички книги в дома си и внимателно ги почистват и пребърсват. Това е Денят на Подготовката. На другия ден е същинският празник – Денят на знанието и на богинята Сарасвати, която неслучайно е красива – това иде да покаже, че знанието е интересно, вълнуващо. През този ден, на книгите, също като на богове, се поднасят обичайните за Бали „offerings“ – красиво изплетени кошнички от палмови листа, с цветя и плодове вътре. Това се случва в домовете, храмовете и офисите. Вечерта на празника, наречена Malam Sastra, вкъщи всеки чете – може да бъде религиозна книга или пък друга, каквато поиска. Денят след Сарасвати се нарича Banyu Pinaruh (третият ден от празника), което значи “мъдростта на водата”. Хората отиват да се изкъпят в морето и да се помолят знанието да тече към и през тях като пречистваща вода.
Да имаш празник, посветен на знанието и книгите, е лесно. Много нации го имат. То е предимно конструкт на ума, на интелектуалното, и минава главно в думи. Обаче да имаш тридневен ритуал, посветен на знанието, изпълнен с Практически дейности – почистване, приготвяне на кошнички, четене, къпане – това вече изисква известна посветеност, възпитава реална, осезаема връзка с това, което празнуваш. То е Правене, а не Говорене.

(Да не говорим, че ужасно ми харесва идеята за това, че знанието може и да не те споходи, т.е че трябва да се молиш да те споходи. В разрез с нашата нафукана увереност, че всичкото знание лежи достъпно на един клик.)

bali1

31.12.2016

Плащаме си бунгалото днес, защото утре рано се изнасяме, а няма да има никой от съдържателите.
– Как ви беше името?, пита жената.
– Георги…, казва Георги.
Жената силно се затруднява, както винаги се случва, а Георги добавя усмихнат:
– Джордж. Напишете Джордж.
– А фамилията?, жената осъзнава, че е на грешен път, още докато пита. – Ъъъ, по-добре номера на бунгалото…
– Девет, казва Георги.
Жената изписва девет с римски цифри до името и му подава листчето-квитанция.
На него гордо се пъчи надпис…
Джордж Девети.

(така се става крал, по Хармс, но и по реалния живот!) 

Текст: Петя Кокудева
Снимки: Георги Янев

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s