Синята палатка – дневник на пътешественика. Част 2

от Петя Кокудева и Георги Янев 

Кведлинбург, Германия –Лайпциг, Германия – Вроцлав, Полша – Стара Любовна, Словакия

Кратък разговор на 4 езика в полски къмпинг.
Аз: I saw a fox yesterday night… near the tent.
Уредничката на къмпинга: ?:-) 😀?
Аз: Лисица…
Тя: Аааа, лис! She is a freundin!

19.06.2016, Един откраднат концерт в Кведлинбург

Как влязохме с тих взлом на класически концерт. С наденички в дамската чанта.

На излизане от Лайпциг пускаме гугъл сърч за интересни малки градове по пътя. Quedlingburg звучи съвсем в наш стил – дървени къщи, малки завойчести улички… Средновековно градче, част от списъка на UNESCO.

Занасяме се ние до там и започваме да щъкаме из прелестните улици, докато в един момент не стигаме до голяма метална врата с куче-дръжка. Иззад вратата се чува чудна музика. Надзъртам през ключалката и виждам коленете на хора, седнали на столове. По всичко личи, че вътре има класически концерт. Тъкмо си казваме: “Ех, да можеше и ние да влезем…”, когато музиката спира, чуват се бурни аплаузи и дръжката на вратата се накланя към земята. Ние, гузно като изловени шпиони, се отдръпваме леко встрани. Изведнъж около нас наизлизат хора, които обаче нямат никакво намерение да си тръгват. Бавно осъзнаваме, че сме случили антракта! Когато след минути хората започват да се връщат в залата, не ни трябва много самоубеждаване, за да си придадем нехаен вид и да се озовем вътре в концертната зала. После облечена в червено цигуларка отнася спретнатите глави на всички немци вътре и рошавите наши. Свирят Бах, Моцарт и Хайдн (прочетохме след концерта в едно от оставените на столовете листчета). Оркестърът беше… космонастръхватели. От тия, които ти демонстрират структурата и релефа на живота чрез музиката си. Имах усещането, че не свиреха, а се биеха с ламя и знаеха, че ще я победят с още само няколко дръпвания на лъковете на цигулките. 


После откраднатият концерт свърши, а аз се сетих, че в дамската си чанта нося няколко наденички, защото одеве бяхме свирепо гладни. Преди контрабаса и цигулките, де.

Куедлинбург6

Куедлинбург5 Куедлинбург4 Куедлинбург3 Куедлинбург2

18.06.2016, Лайнпциг, Фестивал на Бах

Тази сутрин влизаме в Лайпциг. Нахълтвам ентусиазирано в една детска книжарница и що да видя: книга-колекция на рисунките на Свен Нордквист! Най-дълго гледаме оригиналните моливени скици на любимия Финдъс (иначе, имаше и на кравата Мама Муу и на други свенови герои).
Излизаме от книжарницата и чуваме отгласи от прекрасно хорово пеене (по-късно видяхме, че сме попаднали в града точно когато е Bach Festival). Пред голяма статуя на Бах стоят, хванати за ръце, три реда младежи и пеят. Вглеждам се в един дядо, който прилича на къртичко, излязъл изпод молива на Inga Moore. Със силно треперещи ръце старецът се опитва да застопори за миг телефона си във въздуха, така че да снима пеещия хор. Не става ясно от старост или от вълнение е трептежът в ръцете.
По-натам по улицата малко момченце чака майка си да му купи закуска. Облегнало се е на един дисплей с нарисувани претцели и с пръст наужким си пощипва от тях, а после, пак наужким, си хапва. 


На излизане от Лайпциг Георги отново съчинява хубава дума. Проверява към кои близки места да тръгнем и казва: “А сега да видим за други градовчеди.” Така де, немските градове наистина са си братовчеди:)

leipzig4

leipzig3

leipzig2

leipzig1

16.06.2016, Джуджетата от Вроцлав

Те са навсякъде, където не ги очакваш. Над двеста в целия Вроцлав – по кьошета и площади, по прозорци и тротоари. Едно пише на лаптоп и пие кафе, друго яде пирожка, трето чете, четвърто чисти комин. Има джудже-ветеран, джудже-козметик, джудже-професор, джудже-месар… Докато се разхождаш из града, полека осъзнаваш, че си започнал да търсиш тези малки фигурки от зеленясал метал – искаш да откриеш и следващата, и по-следващата. Тези джуджета обаче не са от приказките. Смятани са за една от най-ефективните и оригинални форми на антикомунистическа съпротива в Полша. Те са символ на ъндърграунд движението от 80-те – The Orange Alternative. Концепцията на джуджешката съпротива е да направи за смях тогавашната милиция. Както казва един от основателите: “Нелепо е да те арестуват, когато на въпрос: “Къде беше?”, отговаряш на милиоционера: “На среща с джуджета.” Не че не са ги арестували, де.
През 80-те джуджетата се пръкват къде ли не под формата на графити, а от 2001 насам артисти от университета във Вроцлав започват да правят металните фигурки и да ги поставят на различни места в града, а и в други полски градове. Ако минете през Вроцлав и тук-таме вземете да виждате надупени хора от всички възрасти, които с необуздано любопитство тършуват из уличните ъгли – да знаете, това е Съпротивата 🙂

16.06.2016, Вроцлав

Нощуваме във Вроцлав при италианец от Венеция. Сутринта в кухнята симпатична среща – муминтрол и кафе Инка, което не съм пила от бабино време.

inka

14.06.2016, Аленка от Стара Любовна

alenka1

В словашкото градче Стара Любовна срещнах Аленка. Тя живее в Народописния музей – широко място на открито, в което грижливо са пренесени стари къщи и работилници от разпръснати във времето и пространството словашки краища. Като споменах на Аленка, че много ме досмешава от думите на този език, тя се оживи и чевръсто качи предни крака на оградата – точно както се подпират бабите, когато им се ще да побъбрят с минувач. Подхвърли, че ако й скубна малко трева, ще ми каже на ухо две, три хубави думи, които не знам. Веднага й дадох няколко стръка, а тя източи глава към мен. Така научих, че zvon е камбана, kralik е заек, а dobrodruzstvo е приключение. На тръгване с Аленка почти се разцелувахме. “Почти-целувка може, каза тя – да не взема да се превърна в нещо съмнително, както става с жабите.” Харесвало й да си бъде коза.

14.06.2016, Словакия

Събуждам се аз, нахлузвам очилата и излизам от палатката. А в небето една голяма птица фърчи с нещо, дето се гъне. Змия е, осъзнавам. Егати, всеки си закусва нещо в тоя живот.

13.06.2016, Словакия като създадена от Корней Чуковски

Сигурна съм, че историята твърди друго, но мен безкрайно ме забавлява да си представям, че Словакия е създадена или от самия Корней Чуковски, или от група негови почитатели. Това е държава, в която на всяка стъпка се сгъваш от смях, заради някоя дума. На словашки всичко звучи, сякаш току-що е измислено от дете. Супите например, нали се поливат в устата, са “поливки” (polievky). Сладоледът – твърделогично – е “замръзлина” (zmrzlina). Разните артистични дейности се извършват с “любезната подпора” на министерство на културата. И любимото ми! В тази страна има “Музей на словашките дедини” (dedini). Предполагам, мъжете са твърде галантни да наричат старините “бабини” и затова са се жертвали да сведат думата само до “дедини”.

P.S: A, и забравих да ви кажа, че имената на градовете са като картини: Zimna Dolina или пък Stara Lubovna. (На снимката елегантно се руши крепостта Spissky Hrad, Словакия)

Текст: Петя Кокудева
Снимки: Георги Янев

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s