Синята палатка – дневник на пътешественика. Част 18

от Петя Кокудева и Георги Янев

Тайланд – Камбоджа

Докато отчаяно се опитвам да разплета един закучен възел, се сещам, че възелът е всъщност скоростта на корабите. За едни спънка, за други – напредък.

04.12.2016

Ето как се добива каучук.

03.12.2016, Koh Yai Noi, Gulf of Thailand

”Всяко нещо възниква и отминава по силата на причини и обстоятелства. Ако в дадена ситуация надделеят причини и обстоятелства да се случи нещо лошо, то се случва. Ако пък натежат причини и обстоятелства да се случи добро, то се появява. Будизмът тласка да виждаме нещата ясно, а не да предпочитаме едностранчивото отношение към тях. Това е учение, в което няма противопоставяне и безкрайна битка между абсолютните стойности добро и зло. Отсъства изобщо идеята за окончателния триумф на една от тези страни. Ако поемете в ръце чаша чай със солен вкус, колкото и неприятен да е той, това няма да е доказателство за тъмната, горчива страна на вселената. Това просто ще значи, че някой някъде там се е объркал и е поставил солницата на мястото на захарницата.”
(из любимото ми четиво напоследък)

kohyainoi12

kohyainoi11

kohyainoi10

kohyainoi9

kohyainoi8

kohyainoi7

kohyainoi6

kohyainoi5

kohyainoi4

kohyainoi3

kohyainoi2

kohyainoi1

 

01.12.2016

Сутрин плодовете пред къщата мижат на слънцето и слушат дивите зелени папагали.

 

30.11.2016, на село в Тайланд

Както си карах колело сутринта, на село в Тайланд, се заковах като от гръм ударена. Едно огромно рептилско чудо бавно пристъпяше по улицата и си влезе в нечий двор. Викам си, мили боже, това е комодо дракон, ама тях уж ги има само в Индонезия и са агресивни! Оказа се, че е т.нар asian water monitor – най-големият вид гущер в света.
Трябва да има някаква специална дума за срещата с такова същество, примерно „ужавление“ – нещо между ужас и въодушевление. 🙂

Снимката, разбира се, не е моя, щото ми трепереха ръцете за снимки.

29.11.2016, о. Пукет, Тайланд

В понеделник много тайландци се обличат в жълто. Вторник е денят на розовия цвят, а петъкът е запазен за светло синьото. Тайландската традиция да се оцветяват дните от седмицата води началото си от стари хиндуистки легенди. Друга традиция, превърнала се в неофициална философия на Тайланд, е изразът “Mai pen rai” (“Абе, няма значение” или “Било каквото било”). Той синтезира здравословната несериозност, с която тайландците предпочитат да възприемат несгодите. Една стъпка по-натам е sanuk, което най-общо може да се преведе като “удоволствие от това, което правиш, каквото и да е то.” Sanuk е например да работиш с кеф или да говориш с кеф. Тайландците подчертават обаче, че sanuk не е просто някаква фриволна, безразсъдна веселост, а жизнерадостност, която е ценност и осъзната, вътрешно присъща черта. С други думи, за тайландците социалната хармония се гради главно върху умението на всички да се шегуват един с друг и да проявяват “игривост”. В тяхната култура е съвсем нормално например да използват думата len (играя), когато става дума за научно изследване или бизнес среща. Всъщност всичко това се обяснява с факта, че 95% от хората тук са будисти – sanuk е будистка концепция за непостоянството на всичко и умението да го улавяш за съвсем кратко.
(на снимката: селце на остров Пукет)

26.11.2016

Спряхме с колелата край пътя при вида на поляната, осеяна с десетки маймуни. Всъщност установих за себе си, че ако човек не е виждал дадено животно на свобода, може да счита, че изобщо не го е виждал. Няма нищо общо в поведението и излъчването на свободните и несвободните животни.

monk1

25.11.2016

12 години след началото на ужасяващия режим на Червените кхмери, Камбоджа е представлявана в ООН именно с лицето на това управление. За тези години, в които милиони биват брутално избивани, в страната често идват шведски гости на изверга Пол Пот. Той ги развежда селективно из страната, и те така и не успяват да прозрат какво се случва. 12 години. ООН. европейски гости. геноцид. нищо не искам да кажа, нито да обвиня. просто е безпределно тъжно в музея на геноцида в Камбоджа.

А относно широко разпространената помоему заблуда, че умните, високо интелигенти хора са добри: един от основните двигатели на този режим е бил изтъкнат професор по математика, за когото всички твърдели, че е търпелив и скромен човек.

23.11.2016

Том ни чака при началото на пътеката към спасителния център за слонове. Той е на 22, от племето Bunong е, яде ориз по три пъти на ден, пее песни на Селин Дион из джунглата и мечтае да си намери приятелка от Франция. Познава джунглата като петте си пръстта – знае как да се движи, хапва си какви ли не треволяци и плодове, обяснява ни всеки учудващ звук.
– Първо ще минем през банановата плантация на едно Бунонг семейство, за да вземем банани за Шеприл и Шалот, обяснява Том на тръгване. – Но ще им давате банан по банан, защото ако видят цял кичур банани, ще се развълнуват силно и ще ви ги вземат наведнъж.
След три километра в джунглата стигаме до банановата плантация. Тук работи млада жена със съвсем малкото си момченце, което се крие от нас сред листата на палмите. За първи път виждам насаждения с черен пипер! После авокадово дърво! После как расте ананасът – само един плод израства върху нещо като фонтан от дълги, остри листа. Племето Бунонг са твърде бедни, нямат пари за купи и бутилки, затова си правят такива от сухи кратунки. Жената отсича един палмов клон с голяма брадва и ни връчва куп банани за слоновете. После отново се връща към работата си – да жъне ориз.
Ние поемаме по златисто затревен склон нагоре, нагоре. Като се озоваваме на върха, Том, бърз като маймуна, се изкачва на едно дърво и започва да вика: Ъ.Ъ.Ъ. Насечено ъ, с което известява слоновете да дойдат. След пет, десет безплодни минути на самотния хълм Том слиза и се упътва малко надолу по билото. Ние чакаме и изобщо не си представям как на тази ливада ще се появят истински слонове. Но ето я след миг мръсната шапка на Том и след нея… гърбовете на две огромни, праисторически, неземни животни. След секунди ги виждам в цял ръст и няма сила, която да задържи сълзите в очите ми. Ако някога съм усещала какво е свободата, то може би беше именно в този крътък момент, докато двете слоници приближаваха по поляната след Том. Тук, в резервата, където живеят, те са загърбили ужасите на предишния си живот. От тежката работа и малтретиране от своя махут, Шалот получила възпаление на ставите, а Шеприл травми на гърба. Спасителният център ги откупил (това винаги става с доста кандърми, защото махутите не искат да се разделят с работната сила на слоновете). Сега в това красиво убежище живеят пет спасени слона, всичките с доста тежко минало. Ние, посетителите, имаме право единствено да ги нахраним с банани, да се разходим с тях из поляните (никакво яздене!), а накрая да ги погледаме как се къпят в един вир на реката. Том ни предупреждава да не им се навираме много, защото ще ни сритат (видях как го правят с очите си – просто люшват настрани огромния си крак, като махало, в посока на досадника).
С трепет вървя по поляните пред двете “момичета” и се оглеждам като гърмяна, защото те си имат свое темпо, а мен ме е шубетка да не ме приближат много. Те са съвсем тихи и Том обяснява, че обикновено е така – издават познатите ни звуци само когато нещо не им се нрави. Е, чух ги веднъж, де – на влизане в реката. Том рече, че са точно като децата – отпърво им е леко криво да се мокрят, но после настава голям кеф. Във вира Шеприл и Шалот седнаха на дупета и се оставиха Том и няколко помагачи да ги плискат, да ги търкат с една четка по гърба и да им мият ушите! (да, обръщаха им огромните плющящи уши и ги миеха и отвътре). След банята поядоха малко бамбук и се изкачиха по висока, кална пътека (по която се обзаложих, че ще се подхлъзнат, но нищо подобно). Виждах достолепните им и малко комични осанки да се отдалечават между дърветата. И наум си пожелах скоро при тях да дойдат да живеят още от само 150-те слона, останали в Камбоджа.

П.С: Все пак се осмелих да пипна слоничката – кожата й е много твърда, и е цялата покрита с груба като четка, рядка косичка. много е смешно. Но все пак ушите са най-големият шедьовър – размахват ги като огрооомни стари черги:)

elephant17

elephant16

elephant15

elephant14 elephant13 elephant12

elephant11

elephant10

elephant9

elephant8

elephant7

elephant6

elephant5

elephant4

elephant3

elephant2

elephant1

Текст: Петя Кокудева
Снимки: Георги Янев

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s