Синята палатка – дневник на пътешественика. Част 12

от Петя Кокудева и Георги Янев

 Санкт Петербург, Русия – Латвия – Литва

12.09.2016

Питер, както галено го наричат руснаците. Смогът се вижда на метри пред мен и на места буквално ме закашля. Момичетата се обличат прелестно като в стар филм – силно вталено, вехто палтенце, бухнала пола, обувки на нисък ток, чорапи до глезена. И са тънки, тънки, ще се скършат тия момичета. После метрото, в което трябва да си любител на екстремните спортове, за да се возиш спокойно. Фучи с бясна скорост, тресе, скърца и спира като Фред Флинстоун, който е забравил нещо и внезапно го осъзнава. Трудно е да намериш улица в центъра, на която не е живял някой наистина велик човек – Чайковски, Гогол, Достоевски, Хармс, Набоков, Есенин, Ахматова, Бродски… Можеш да срещнеш обикновени хора с имена като Охотников и Правдухин (факт, който много ме въодушевява!) Може да те блъсне кола като стой, та гледай – не съм виждала по-ужасни шофьори. Можеш да ядеш евтино в някоя Столовая, с гарнитура от натрапчиво усещане, че си далеч назад в социлистическото миналото. Тук е Дом-Книги – истински просвещенско място, където само детските книги са повече, отколкото всички книги в средна европейска книжарница. В Питер няма Subway и Starbucks – има Сабвей и Старбакс, изписано с големи букви на кирилица. Маршрутките за извън града са точно като българска маршрутка – одрънкани, възстари… Цените на билетите за всякакви културни събития са много различни за руснаци и за чужденци. Уличните музиканти са толкова сърцати и талантливи, че хората се надпреварват да им дават пари и пускат в шапките им не монети, а по няколко банкноти. В Ермитажа може да си умреш само при гледката на това какво колосално количество хора иска да гледа изкуство. Яйцата на Фаберже са поставени сред оригинали на Айвазовски – така са отнели на яйцата абсолютно всички шансове да ме впечатлят. Проститутките си оставят телефона и името, изписани със спрей на тротоара. В замъка на Екатерина в Царско село има зала за философски размисли, с тераса, на която могат да се видят бюстовете на десетки философи. Куклените театри имат разкошотийски изобретения на витрините си – слон-замък от малки часовникови чаркове, риба, в чийто корем има свят.
Какво да ви кажа, Питер е като живота – всякакъв.

peter17

 

peter16
Градините на Екатерина в Царско село

peter15
Закачам се с Марк Аврелий във философската градина на Екатерина, Царско село

 

peter14
Тук за известно време е живял Хармс

peter13
Свободна арт зона, в която се правят фестивали. Тук е и улицата, кръстена на Джон Ленън

peter12

 

peter11
Картина на Айвазовски

peter10

 

peter9
Музеят Фаберже. Кутия за листове за писма (да не се мачкат)

peter7

peter6
Ермитажа, Рафаело

peter5
Ермитажа

peter4

 

peter3
Любимо литературно кафене на руските писатели

peter2
Музеят за хигиена, който информира хората за всичко, свързано със здравето и чистотата

peter1
Фризьорски салон

11.09.2016

Докато вървяхме из музея на Фаберже в Петербург, видях картина на Айвазовски. Седях и гледах, и не можех да повярвам, че е направена от човешка ръка. Ей така, изневиделица, човек среща любовта.

 

9. 09. 2016, Достоевски

Детството на Достоевски преминава в Маринската болница за бедни. Апартаментът на родителите му, които са медицински лица, се намира в самата болница, затова малкият Фьодор често се среща и си говори с болните. Смята се, че човеколюбието и дълбоката му симпатия и разбиране към онеправданите, бедните и страдащите започват именно оттам – срещите в Маринската болница.

В Петербург Достоевски е сменил над 20 квартири, заради вечните си финансови дългове и затруднения. Винаги обаче избирал място, от което да вижда навън църква. (Наистина три от квартирите, край които минахме, бяха точно срещу големи християнски храмове.) В последния му дом – там, където среща смъртта си – е запазена подредбата на писателския му кабинет. (В него той пише “Братя Карамазови”). Според разказите на дъщеря му Люба, Достоевски поддържал прецизен ред в кабинета си и мразел някой да му размести нещо. Работел предимно нощем. По някое време заспивал, винаги завит през глава. Над диванчето в кабинета му и досега виси Сикстинската мадона на Рафаел.

Достоевски дълго мечтал да си има копие на тази картина у дома, докато Анна Григориевна (втората му съпруга) не му я подарила за рождения ден. Оттам насетне често можело човек да види писателя да стои дълго пред мадоната, потънал в дълбок размисъл. Много обичал почти вряло кафе – обикновено се усамотявал с чаша кафе в ръка и не понасял някой да прекъсне мислите му, като го заговори.

За децата си – Люба и Федя (след смъртта на другите две – Сонечка и Альоша) Достоевски давал всичко. На прибиране винаги първата му реплика била: “Къде са децата?”. Всяка вечер им четял – Пушкин (когото много обичал), Гогол, Дикенс, Хофман, Юго.

Според спомените на близките му Достоевски произвеждал титаничен ефект, когато четял от книгите си пред публика. Винаги настъпвала гробовна тишина и хората били като омагьосани. Когато починал – именно в този дом, сега музей – близките му забелязали, че часовникът е спрял. И досега стои така.


Първото издание на „Престъпление и наказание“

 

dostoevski12
Пушкин неотменно в дома на Достоевски

 

dostoevski11
Фьодор, един от двамата сина на Достоевски (другият е починал на 3 годинки)

 

dostoevski10
Люба, второто от четирите деца на Достоевски

 

dostoevski9 Анна Григориевна, втората съпруга на Достоевски, за която Толстой казвал, че всеки писател би мечтал за такава всеотдайна съпруга

 

dostoevski8
Цигарите, които винаги сам си свивал

 

dostoevski7
Часовникът, спрял в деня на смъртта на Достоевски

 

dostoevski6 Диванчето за спане и любимата картина

 

dostoevski5
Кабинетът, какъвто е запазен днес

 

dostoevski4
Играчка от детството на Достоевски

 

dostoevski3
Родителите на Достоевски

 

dostoevski2
Маринската болница за бедни

 

8.09.2016, Петербург

Въпреки че в Петербург видях няколко сгради с табела “Охранява се от ангели”, съм почти уверена, че петербургските ангели са всъщност гоголи. Гоголите, подозирам, са невидими ироници, които витаят из града и нареждат нещата и случаите така, че Иронията да взема винаги връх в естетическата подредба на имперския Петербург. В един ъгъл стои тъмнокож с огромна табела “Нощни разходки”. На друго място костюмиран господин се спъва точно под голяма табела “Идиот” (да ме прости човекът, че го снимах). Срещу къщата на Расколников на улица Гражданская се мъдри магазин за месо и хранителни продукти с лого – брадва! До родния дом на Набоков – стриптийз бар. Уличен музикант куфее в пълен синхрон със статуята зад него. Изобщо, в Петербург тънката ирония си е у дома.

stpetersburg8

stpetersburg7

stpetersburg6

stpetersburg5

stpetersburg4

stpetersburg3

stpetersburg2

6.09.2016, Рига

Рига. Старото Туинго, което пропътува 15 000 км за три месеца и не се развали нито веднъж, вече е (с огромна тъга) продадено. Палатката и дюшекът, които бяха наш дом, пътуват в колет за България. Оставаме само с две раници. На път за Санкт Петербург ще ни правят компания Падащите баби на Хармс, Илф и Петров. 🙂

П.С: Впрочем, Рига е прекрасна. Любимата ми от трите балтийски столици.

4.09.2016, Латвия, Приказната гора

В южната част на Латвия, близо до границата с Литва, се намира Приказната гора. Място, в което героите от приказките и фолклора на Латвия живеят и където децата могат да научат повече за гъбите, птиците, билките и животните. В Приказната гора има няколко села: селото на Джуджетата – там има изумително симпатични къщи, гатер, мелница… с една дума децата и джуджетата работят усърдно. После идва селото на горския крал. А накрая селото на вещицата и дяволите. Целият парк е много, много, много далеч от комерсиализма и пластмасовия дисниленд на съвременните забавления за деца. Абсолютно всичко тук е майсторски направено от дърво (за Латвия статуите от дърво са много характерни), което е мъшасало и зеленясало с времето и така се е получил един наистина автентичен вид, сякаш къщите и съществата са си тукашни, а не “монтирани”. Прекрасно място, само дето се върви доста километри и сега ми се спи.

latvia13

latvia12

latvia11

latvia10

latvia9

latvia8

latvia7

latvia6

latvia5

latvia4

latvia3

latvia2

 

2.09.2016, Вилнюс

Едно утро, през 1320 година, Гедиминас – великият херцог на Литва, се събудил след чуден сън: присънил му се железен вълк, който можел да вие с гласовете на сто вълка едновременно. За херцога това било ясен знак – трябвало да построи град, могъщ, колкото воя на железния вълк. Така се появил един от най-силните градове на Европа през 14 и 15 век – Вилнюс.
По-късно Литва е окупирана от нацистите, а още по-късно от Русия за доста години.
В днешен Вилнюс обаче се мъдри цяла независима република!Тя се нарича Užupis (в превод: “от другата страна на реката”) и е разположена предимно на територията на стария град. Тук живеят около 7000 души, повечето от които хора на изкуството. От 1997 г. Užupis има своята независимост: има собствена конституция (написана от поета Romas Lileikis), знаме, химн, президент и армия, която наброява 12 мъже. Основните дейности в републиката са заниманията с изкуство. Тук няма интернет кафенета, молове и институции. Въпреки че денят на независимостта се празнува на 1 април, републиката не е шега. Тя има не един, а три девиза: “Не отвръщай на удара”, “Не побеждавай”, “Не отстъпвай”. 


Ето и някои от разпоредбите на конституцията:
Чл.1: Хората имат право да живеят край река Vilnele, a река Vilnele има право да тече край хората.
Чл.3: Хората имат право да умират, но все пак не са задължени.
Чл. 15: Всеки е задължен да си помни името.
Чл. 16: Хората имат право да са щастливи.
Чл. 17: Хората имат право да са нещастни.
Чл. 30: Всеки има право да си присвоява вечността.

(Защо е всичко това ли? Хората просто се опитват да утвърждават независимото мислене след почти 50 години под руския чехъл, а преди това нацистка окупация. Въпреки че реално Литва е независима от 1991 г., тук хората осъзнават, че промяната в мисленето изисква време.И най-вече – чувство за хумор.)

uzupis4

uzupis2

uzupis1
Ангелът на република Uzupis

uzupis5

uzupis6

uzupis7
Съботният пазар във Вилнюс

uzupis8
Типичният за прибалтийските страни черен ръжен хляб


Картините с кукли в тях са много често срещани във Вилнюс

2.09.2016, Лабанорас, Литва

Хълмовете наоколо са древни костенурки, полегнали една до друга на слънце. Ябълковите дървета репетират дълбок балетен поклон – всичките са се привели грациозно под тежката одежда на плодовете си. Село Лабанорас е черга от стари цветни къщи, метната върху топлата земя на Литва. Прозорците са стремглаво обрасли с цветя и от вътрешата, и от външната страна. Широки, вехти нощници се ветреят по просторите. Не я чувам, но в главата ми звучи традиционната гайда за Лабанорас на име дуда.

 

litva2

litva3

litva4

litva5

litva6

litva7

litva8

litva9

litva10

litva11

1.09.2016,  Голям среднощен смях

Kакто винаги, окъсняваме страшно и пристигаме в къмпинг в Литва след 22:00. Уредничката излиза с челник, много мила, с чудесен английски и ни настанява на поляната. Тръгва да ни показва тоалетната, а ние през това време само се извиняваме, че е толкова късно. Заставаме пред вратата на тоалетната и, както стоим, докато тя вади ключа, ОТВЪТРЕ се чука! Жената се шашка и отключва, а от тоалетната излиза рошав човечец с челник, който, оказва се, е прекарал последния час заключен. Забравил си бил телефона вътре и дошъл да си го търси, а пък тя, без да знае, го заключила. Сега жената на свой ред започва да се извинява. Голям среднощен смях.

Текст: Петя Кокудева
Снимки: Георги Янев

Advertisements

One thought on “Синята палатка – дневник на пътешественика. Част 12

  1. прекрасно написано и с много любов към източната действителност, толкова далечна и непозната за нас.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s