Синята палатка – дневник на пътешественика. Част 11

от Петя Кокудева и Георги Янев

Pokumaa, Естония – Muuga, Естония – Талин – Helsinki Art Museum – Pellinki, Финландия – Raseborg, Финландия – Тампере

 

31.08.2016, Pokumaa

8

Pokumaa (Земята на Покитата) е едно от най-красивите, смислени и жизнерадостни места, на които някога съм била. В мочурлива гора е пресъздаден светът от книгите на естонския художник и писател Едгар Валтер. Мочурлива, защото покитата са същества-тревни туфи и без вода не могат. В дървената къща на художника-писател могат да се видят леглото, боите и някои от платната му. Край езерото е малката сауна от книгата. Навсякъде из хълмистите поляни щъкат дървени покита. Но най-хубаво от всичко е да се разходиш по Пътеката с пощенските кутии. Във всяка кутия има рисунка на поки, застанало край някакъв елемент от гората, който наподобява нещо – кит, арфа, жираф… После трябва да се огледаш и да потърсиш с очи наоколо. И наистина виждаш! Един зеленясал пън, който е същи крокодил. Една тревна издутина, която е горска палачинка… Едгар Валтер много обичал тази игра на подобия, защото вярвал, че в природата всичко е свързано: камъкът неслучайно прилича на кит – това издава естествената връзка помежду им. Интересен факт за мен беше, че книгата за Покитата, с която той става наистина известен, е написана на старини, след като Валтер вече е илюстрирал над 200 книги на други автори. Един ден той решава да се премести да живее тук, в горите на южна Естония. Само година по-късно вече е така развълнуван от природата, че измисля покитата. Твърди, че нямаше да пропише, ако не бяха разходките сред тревните туфи в тази затънтена естонска провинция. 

П.С: Направих си и мое поки от дървени изрезки и прежда (въпреки че съм лява в ръцете) 🙂 А, много ми хареса и природният буквар, създаден от Валтер – децата учат буквите, изписвайки ги от клонки, камъчета, сламки и какво ли не из гората:) Хем опознават природата, хем езика.

9 10 1 2 3 4 5 6

30.08.2016, Muuga, Lääne-Viru

Rural Estonia

Muuga2

Muuga1

29.08.2016, Талин, Естония

talin6

“Нали знаете, че това е детски център?”, пита ме с леко подозрение уредничката на Центъра за детски книги в Талин. “Да! Много добре знам и нямам търпение да влизам вече!”, отговарям аз, която вече съм видяла вляво галерията, посветена на Едгар Валтер, и нямам търпение да се втурна. “Ами, добре”, усмихва се жената възрадвана и потвърждава, че мога да снимам и да разглеждам колкото си искам (това е щастието ми в живота, щото на много такива места, като примерно у Туве Янсон, не може да се снима грам!).

И така – ето ме най-сетне при Покитата! Това са едни същества, с тревни дрехи, нахлузени като дълги коси. Те живеят из гората и се грижат за нея. Обаче един летен ден ги застига суша и те тръгват да търсят вода. Така срещат отшелника Пеки, после намират вода, ходят на горска сауна, идва зимата, целят се с топки и такива много симпатични работи, нарисувани от най-чудесния естонски илюстратор (и писател!) Едгар Валтер, който също така е нарисувал Маншон, Мъхеста брада и Полуобувка. И да не ви говоря, че видях оригиналите на рисунките!

Сега, малко по-сериозно и сдържано. Центърът на детската книга е във великолепна сграда в стария Талин. Всяко столче е изрисувано като картина. Има си отделни галерии на различни художници. Аз се мотах най-дълго из тази на Катерине Зарип – най-любимата ми съвременна естонска илюстраторка. Има и голяма библиотека. А на тавана – цялото помещение е кът за игра с приказни герои.

И последно да ви кажа. Погледнете снимката накрая – това е детската секция на неспециализирана-за-деца талинска книжарница, само че детската секция само с естонски детски автори. (Чуждите детски книги са отделно.) По официални данни около 1.3 милиона души в света говорят естонски език към днешна дата. Е, явно няма особено значение колко голям (човек/народ) си, ако обичаш да четеш.

talin
Автопортрет на Едгар Валтер

 

talin1
Книгата „Земята на Покитата“

 

 

talin2
Това е отшелникът Пеки 🙂 Абсолютно сущий Едгар Валтер (винаги се рисува в детските си книги тоя човек)

 

talin3
Оригинал на рисунка на Маншонови

 

talin4

 

talin5
Това пък е оригинал на Покитата

 

 

talin7
Столчетата всичките са изрисувани различно

 

talin8
Зала-не-знам-за-какво. празна беше:) като за рицарски събрания

 

talin9 Catherine Zarip

 

Детски кът само с книги от естонски детски автори в Талин

 

27.08.2016, Туве Янсон, Helsinki Art Museum

14125629_10154612984614742_1374169225422696594_o

27.08.2016, Pellinki


Туве Янсон; фотография в HAM – Helsinki Art Museum

Старият въжен ферибот ни приближава до бреговете на приказно мъгливия финландски архипелаг Pellinki. Наоколо са накацали малки и по-големи острови, покрити с бял мъх и брези. Затревеният път се вие напред, докато стига до ябълкова градина с кремаво бяла къща. Това е Söderby-Boden – магазинчето-за-всичко на Герда Енглунд. Дългогодишна приятелка на Туве Янсон и Туулики Пиетила. Те пристигали с лодка от своя остров – Klovharu – веднъж или два пъти месечно през лятото и представяли на Герда своя дълъг списък с покупки. В най-голямо количество винаги купували кафе и цигари.


Pellinki е мястото, вдъхновило “Лятна книга” на Туве Янсон. Тя идва тук още като малка със семейството си (и тогава пазаруват от същото магазинче!). Не е трудно човек да се пренесе в книгата, докато е тук – гъби никнат посред пътя, елени тичат край колата, бял мъх се разстила навсякъде. Някъде тук се намира и “mörkökivi” – един голям триъгълен камък насред гората, който една лятна нощ Туве Янсон изрисувала така, че да прилича на Мората. 


Един ден Туве дошла да пазарува в магазина с племенницата си София. Малката много държала леля й да й купи комплект порцеланови съдове за кукли. Туве й рекла: “Не може да имаш всичко на света, което харесваш. Може да имаш само онова, което обичаш толкова много, че не можеш да живееш без него.” София помислила малко, а после казала: “Лельо, не мога да живея без този куклен сервиз.” На това Туве отвърнала: “В такъв случай ще го имаш, скъпа.” И купила сервиза.


Pellinki


Магазинчето днес

 


Малкият кей, където пристигали с лодката си Туве и Туулики, за да пазаруват

Рисунки по стените на болница Aurora (сега могат да се видят в Helsinki Art Museum). Туве печели анонимен конкурс под псевдонима “Play” и изрисува някои от стените на болницата, така чe децата да потънат в света на въображението и да не се страхуват, докато отиват към кабинетите за изследвания.

 

Pellinki6

Pellinki5

24.08.2016, Raseborg, Финландия

Сред книгите тук открих Kaarina Kaila (1941). Финландска художничка. Това са илюстрациите към първата детска книга, която е рисувала.

Raseborg2

Raseborg

23.08.2016, КАЗИМИР

Казимир е само на шест, но има няколко къщи плюс няколко бащи и майки. Първата седмица от август живее с Рикке – родната си майка, и с нейния приятел Веса, който го води на училище и му сипва овесена каша за закуска. Втората седмица от август Казимир живее с родния си баща Анти-Тапио и с гаджето на Анти – Ане Мари от Норвегия. Ане Мари му сипва овесена каша сутрин и му подава слушалките, за да играе на покемони безшумно. Третата седмица на август Казимир се връща при Рикке и Веса, а последната седмица от август – при Анти и Ане Мари.

Сега. Внимавате ли? Ане Мари, която не е майка на Казимир, е майка на две близначки и двегодишно. Общо три деца. Първата седмица на август те живеят с баща си – финландец. Втората седмица са при Ане Мари. Третата пак при баща си. Четвъртата при Ане Мари.

“Във Финландия е така, повдига вежди Ане Мари, сякаш не разбирам банални очевидности. – Децата имат и майка, и баща. Отговорността е поравно.” Зад нея Казимир е възседнал един хълм-възглавница на килима, опаковал е ушите си със слушалки и преследва покемони. Трябва да е добър по математика. Има челен опит със събирането и деленето. Пък и казват, че образователната система във Финландия е сред най-добрите в Европа.

23.08.2016, Тампере

тампере

 

Първоначално мумините били тъмни подобия на духове, с издължено тяло, дълъг, заострен нос и светещи червени очи (първият се появява през 1934 г. и е известен като “Черния муминтрол”). В интерес на истината – доста страшнички. Във времето те се развиват до познатата ни днес кръгловата форма, за която Туве Янсон обяснява, че е израз на сигурност и на домашен уют. В повечето случаи тя ги рисува, както се изразява, “осветени отвътре” – бели фигурки, поставени в по-тъмна среда, за да изпъква вътрешната им светлина. Освен това добиват и характерния си по-къс, сплескан нос.
Идеята за мумините се ражда непосредствено след втората световна война, в която участват близки роднини на Туве Янсон (брат й например). По това време темата за сигурността и несигурността в живота на човек за нея е водеща. Именно от размишленията за войната изникват първите образи и истории за мумините.

В Moomnvalley в Тампере е събрано оригиналното творчество на Туве Янсон (тя самата го дарява на музея). Вътре могат да се видят множество оригинали на илюстрациите (повечето са доста мънички, така са си нарисувани), както и поне десетина макета на Tuulikki Pietila (дългогодишната приятелка на Т. Янсон), които пресъздават герои и сцени от книгите (по-скоро са свободна интерпретация, не следват съвсем точно историите).
Интересно ми беше да видя детайлните указания върху повечето рисунки, които дават инструкции на печатницата как точно се разполагат рисунките спрямо текста. Туве Янсон много е държала сама да прави оформлението, като е смятала, че текстът има водеща роля в книгите й (макар че по начало е художничка). Много често сама е рисувала и заглавията на книгите.

Особено е да видиш поизтритите на места контури на любимите си същества. Корекциите, които авторката им е правила. Едва забележимите щрихи под акварела. Остаряването всъщност ги прави живи. 

P.S: Жалко е само, че в музея е абсолютно забранено снимането. Навсякъде е осеяно с камери, а освен това има пазач, който ти диша във врата. С голям стрес си откраднах няколко кадъра само 😦

tampere

Текст: Петя Кокудева
Снимки: Георги Янев

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s