Синята палатка – дневник на пътешественика. Част 10

от Петя Кокудева и Георги Янев

Lappfjärd – В селцето на Дядо Коледа – Лапландия – Nordkapp – Havøysund – По пътя към North Cape

 

Обожавам Yoik. Yoik e традиционно песенно стихотворение в културата на северния народ Sami (северни индианци; живеят в Норвегия, Финландия, Швеция и Русия). 
Yoik възпява вътрешната природа на друг човек. Но това не е просто описание на някого. То е нещо като мелодийна холограма на Другия. Ключовото в него е, че се опитва да улови и щрихира Другия в пълнотата му, в цялостта му като човек. Да имаш yoik, създаден за теб, е много важно – то e като да имаш име, да имаш своя идентичност.
Yoik отразява житейската философия на Sami по много начини. От една страна, тези песни винаги принадлежат на онези, за които са написани, а не на авторите на yoiк. “Създателят на yoik губи правото на притежание и го прехвърля на онзи, в чиято чест е сътвореното. За нас умението да живеем заедно е изконно и всичките ни изкуства го развиват и утвърждават. Не става дума за това, че хората не трябва да притежават нищо, а за приемствената солидарност. В нашето общество творецът не е просто индивид, а е представител на цяла култура.”, пише изследователят Harald Gaski.
Yoik се различава фундаментално от песенната драматургия, с която светът е свикнал. В yoik няма начало и няма край. Всъщност “Няма начало, няма край” е житейската философия на Sami, която, неучудващо, черпи вдъхновение от природата. В нея всичко е циклично, няма начало, няма край.
Sami писателят Mikkel Gaup разказва: “Пеейки yoik за моите родители, аз съм с тях, заедно сме, макар те вече да не са на този свят.”
Северните хора подчертават, че yoik не е нещо, в което се пее ЗА някого. Yoik Е самото нещо, самият някой друг.

21.08.2016, Lappfjärd, Österbotten

Събуждам се аз сутринта от странно жужене изпод възглавницата ми. Оглеждам се сънено из палатката, тишина. Лягам си и пак! Точно под ухото ми нещо вибрира. Викам си, спукал се е дюшекът и фърфори въздух. Лягам си и пак бъжъникане. Ставаме след малко, раздигаме палатката, а под основата й дебела ярко жълта пчела, от тия с плюшените дупета 🙂 хъркали сме заедно с пчелата, глава до глава е, отлетя си.

blue tent3 blue tent2

19.08.2016, В селцето на Дядо Коледа


Точно на полярния кръг във Финландия, съвсем близо до столицата на Лапландия – Rovaniemi, се намира селцето на Дядо Коледа. Ние нямахме честта да видим белобрадия, защото с елените бил заминал за Карибите на лятна почивка. Но! Селцето му се пази от няколко огромни диви заека, които не можах да снимам за жалост. Издържано е в типичен северен стил.

arctic c3 arctic c4
Пощенският офис на Дядо, в който непрестанно се получават писма от деца. Ако пък искаш да изпратиш картичка на някого оттук, си има специална пощенска марка.

 

arctic c5


Летящите къщи за храна. Това са две повдигнати над земята къщи, в стил Бабаягин, които са много типичен за севера начин да съхраняваш храна – нависоко лисиците и другите животни наоколо не могат да я достигнат.

 

arctic c6
Ботаническата градина на Дядо Коледа. В нея човечецът си гледа разни растения и си седи на любимите брезови столчета.

 

arctic c7
Спалничките на Дядо Коледа. Едната къща е за него, другата – за джуджетата.

18.08.2016

Mauri Kunnas (1950) е сред най-обичаните и популярни финландски детски автори.Той рисува и пише книгите си сам. Преведен е на над 35 езика и е известен с детайлните си рисунки и чувството си за хумор. Обожава да наблюдава бури и светкавици, да гледа филми и да чете исторически книги. Смешното в рисунките му е от това смешно, дето най го обичам. 🙂

П.С: Само дето във Финландия една негова книга струва 40 евро, егати 😦 😦

17.08.2016

Ole Hyvä! Mitä kuuluu?
(“Добре дошли! Как сте?” на фински)

Лапландия e най-северната област от Финландия. Освен с дядо Коледа, този регион е прочут с красивите си северни сияния, с финландските Sami, с горския северен елен, с облаците от летящи, хапещи насекоми около стотиците езера. Лапландия е най-студената част от Финландия – зимата минус 30 градуса е обичайна температура. Тук се намира (на 8 километра от лапландската столица Rovaniemi) и Пощенският офис на Дядо Коледа, където на година пристигат по половин милион писма от деца от цял свят. (Статистиката сочи, че най-много деца пишат от Италия, Полша, Франция и UK).
Финското наименование за Дядо Коледа е много симпатично: Joulupukki. Финландците вярват в следната история за появата му. Далеч назад във времето, на територията на днешна Турция, живял един селянин, който имал три дъщери. Нямал обаче пари да ги омъжи, затова решил да продаде в робство най-малката, та да събере пари да задоми другите две. Един човек на име Николас чул за ужасната ситуация, промъкнал се една нощ, докато спели, и напълнил един чорап в къщата на селянина със златни монети. Така спасил положението и момичетата се омъжили. Оттогава по Коледа е обичай да се пълнят чорапите с подаръци.

16.08.2016, Лапландия

Чао, Норвегия. Обичам те и пак ще се върна. А, и добре дошли в Лапландия. Слънчево е и дядо К. не се мярка.

Utsjoki

16.08.2016, Nordkapp, краят на Европа

nordcapp

Nordkapp, краят на Европа
Приближавайки Nordkapp, най-северната сухоземна точка от Европа, пейзажът заприличва на исландския – лунен, каменист, дори мъхът се разрежда. Водата във фиордите е съвсем бистра – на доста дълбоки места може да се види дъното. Ако искате не просто да видите северен елен, а да сте обградени от десетки, Nordkapp е мястото. Накъдето и да се обърнеш – те си пасат кротко. Малки и големи, кафеникави, петнисти и бели (тук не е никакъв късмет да видиш бели, има ги в изобилие). Някъде четох, че на един ден малкото северно еленче може да тича по-бързо от олимпийски бегач. Сега обаче рядко тичат – само ако твърде много ги доближиш. Иначе не се трогват изобщо от хората. Над Nordkapp днес луната се вижда цяла, точно срещу слънцето. Вятърът свирепее, както обикновено. В 9:47 слънцето тихо потъва в морето и ние поемаме на юг, защото оттук нагоре, преди Северния полюс, е само норвежкият остров Svalbard – кралството на полярните мечки.

nordcapp1 nordcapp2 nordcapp3 nordcapp4

15.08.2016, SISU

Финландците смятат, че за да вникне човек в техния национален характер, е добре да се запознае с една трудно преводима, но пък твърде важна финска дума – sisu. Тя включва в себе си много нюанси: кураж, стоицизъм, упорство, твърдост, непреклонност. На английски хлабав превод би бил “to have the guts” (“да имаш топки”). Но и това не обема цялата палитра в sisu. Ключът към сърцето на думата е, че sisu означава не просто да проявиш смелост, а да продължиш да бъдеш смел, след като много пъти си претърпявал поражения. Може би по-точно би било: “несломимост”, което включва самата смелост, но и удържането й за дълго. Понякога sisu може да интегрира в себе си и “страстта да се устоява”. Важно е, че sisu не се свежда толкова до лични качества – физически или характерови. По-скоро е част от колективната душа, от народопсихологията на финландците.

P.S: Здраве и живот, утре влизаме във Финландия

15.08.2016, far far north 🙂

havoysund
Havøysund

14.08.2016

Значи, като ще работиш за Дядо Коледа, трябва да си барнат в бяла униформа. Ха маха!

white deer3 white deer2 white deer 1

13.08.2016, По пътя към North Cape

По пътя към North Cape времето съвсем загрубява. Снощи почти всички неблагоприятни за пътешественика прилагателни се съюзиха срещу нас. Мъгливо, Дъждовно, Тъмно, Студено, Ветровито и Кално. Та тази свирепа шесторка реши да се разправя с нас като капак на това, че около 2 часа се опитвахме да си намерим място за палатка и никъде не беше подходящо. В сумрака се заизкачвахме по един планински път, потънал в плътна мъгла. Карахме нагоре, карахме, карахме, додето не намерихме едно по-равно място и започнахме на скорост да опъваме палатката в дъжда и вятъра. Наоколо абсолютно нищо не се виждаше от мъглата – не знаехме урва ли е надолу, чукари ли са, какво е. Е, събудихме се сутринта и се оказахме насред онова, което аз наричам “изненада след непрогледна нощ” (и друг път сме го преживявали – да не знаеш къде си лягаш и да се окажеш на егати великото място). Та, събудихме се в нещо подобно на шотландските fairy glen. Зелено, вълнообразно плато, покрито с боровинки и езерца. И две малки къщури в далечината (хижички бяха). Тръгнахме ние да поогледаме и, не щеш ли, с моите 7 диоптъра видях елените на Дядо Мраз! Невъзмутимо спокойни ни позагледаха и продължиха да си пасат. Хубаво е да се заспива в пълна неизвестност, сутрините след нея си струват.

onTheRoadTo NC onTheRoadTo NC1 onTheRoadTo NC2 onTheRoadTo NC3 onTheRoadTo NC5

Текст: Петя Кокудева
Снимки: Георги Янев

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s