Съркъл уок, лейди уок с Бети Файон

Бети Файон разказва:

„Преди две години живях за кратко в малък замък от 14 век близо до Лондон. С малка река в подножието на замъка, с пещера в скалите край него, с подземия, в които се влиза по отвесни стълби, като в кладенец, с голяма гора наоколо – съркъл  уок, лейди уок, избираш всеки ден по коя пътека да минеш. Вътре няколко бани на всеки етаж и парно, килер, където се оставя прането да съхне, но и където стои чаят и бисквитите, винаги прясно опечени от готвачката на замъка, кръгла кухня, в издадената овална част на сградата, която мирише приятно към седем вечерта…. Стаите по-скоро ниски, разбираш, че тогава хората не са били никак едри, леглото с толкова висок дюшек, че неволно си спомняш Принцесата и граховото зърно. Отначало не знаех как се отварят прозорците, после излизах без страх на покрива на замъка, покрай единия комин… Събота вечер се хранехме в трапезарията, на стара грациозна маса с много прибори, накрая един поднос със сирена и грозде обикаляше масата и разговорите продължаваха до късно… Две библиотеки, том с подписа на Труман Капоти, подарил книга на меценатката, мистериозната госпожа Хайнц (собственичка на онзи кетчуп Хайнц, дето го продават в цял свят), която никой от нас не беше виждал, но на която пишехме благодарствени картички…

Това стихотворение е писано в замъка, през ноември, разхождах се малко самотна край реката, мислех за приятелите си от детството, за вятъра край дерето, за огъня и игрите на разбойници… И когато ме питат, била ли съм в Лондон, казвам: „Да, наблизо, в един замък… от 14 век…, и беше също като в детството ми.“

 

Разговори с вятъра

Земята като ябълка
Аз малка малка
мравките щом забелязвам
как влизат в къщите си,
как се привеждат под зрънцето,
щом калинката следя далеч и виждам
кацва пак на цвете, което се привежда,
танцува
покланя се после рисува нещо жужащо
умножава сякаш ливадата
и я люлее
мириша на пушек но и на мен самата
вадим картофи от жарава и си измисляме
корите на картофите набъбват радостни от огъня,
усещам как вътре в тях думите се ронят
и не искат да издадат преживяното,
сгъстяват мириса на пепел и мълчат,
мълчанието им е видимо
любовно,
някак бавно
някак страшно
облякла съм роклята от зелено кадифе на майка
върху панталоните на брат ми
и разказвам, имам и златна рокля,
разказвам и с нея…
дали разказвахме на огъня, а огъня
разказва на картофите,
а те разказват на вятъра,
или редът е друг вятъра разказва
на картофите, които като мъртъвци,
разказват нямо, а после огъня не,
огъня изгаря само
всъщност се страхувах, картофите дали разказват че са крадени
създавахме си биография на банда, прескачахме в лозята
за млечна царевица, круши, джанки,… оглеждаме се в
огледала на слънчогледовите пити
ще ходим в дерето
при разбойниците
но тя няма да дойде,
защото…
Тя срещу главатаря
(тя има дълги мигли, защото баба й е козметичка и
й дава да ги маже с мехлем за мигли, с който
леля й лекува плешиви мъже)
когато застанах край големия орех
между нея и главатаря
и я спасих
когато вятърът задуха от дерето
и всички тръгнахме към разбойническото свърталище
и се върнахме с наръч смрадлика за раните ни
(лекувала и рани на магарета, каза тя)
аз знаех че разговорът ми
с далечните неща
остава понесен
от вятъра
с мирис на жар

Бети Файон

 

Бети Файон (1961, Варна) е поет, писател и преводач от немски език. Под псевдонима Мария Каро е автор на следните стихосбирки: „Стъклена решетка“ (1993), „Карта“ (1998), „Жулиет летърс“ (2007), „РИН“ (проект заедно с Росица Пиронска, 2008). Под псевдонима Бети Файон излиза романа й „Дишащия хълм“ (Сиела, 2010). Гост-редактор на бр. 1 на сп. НО ПОЕЗИЯ. Личен сайт на Бети Файон: сянка улица море

От „Разходки из Лондон“

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s