Александра Христова: текстове и рисунки

Александра Христова

 

AlHristova_commeWithMe

„Многоустият“  е от онези неща, които ти хрумват тъкмо когато си решил да спиш и ти се налага да станеш и да ги запишеш, за да не се окаже, че си ги забравил на следния ден. А на сутринта, като ги погледнеш, ти се струват като възглавница, на която пухът й е отлетял и трябва да я пълниш отново, за да стане мека.AlHristova_lampa

 

 

 

 

 

 

Многоустият

 
С едната си уста ми казва, че ме мрази.
С втората се моли и от себе си ме пази.

С третата твърди за всичко, че еднакво го вълнува.
Четвъртата, насън обаче, само за едно бълнува.

Устата пета страховете му изплита.
С шестата за истината пита.

Целунах го по всичките усти.
(Те станаха една.) Сега мълчи.


 

AlHristova_lonely

 

Може би не бива да казвам, но написах „Градинарят“ докато бях на работа, работех с деца. Беше пролет и в двора едно момче мъкнеше кофа с дъждовна вода и ми заяви, че ще полива някакво растение. Видях, че се насочва към саксиите, в които имаше забучени всякакви други неща, но не и растения. И все пак единственото такова беше отдавна умряло. Споделих му този факт, а той възрази, че то е живо. Оставих го да прави каквото е решил.

 

Градинарят

След дъжда градинарят с бавни стъпки се отправя към дъното на градината, където в една счупена саксия стърчи малко голо дръвче. Наоколо всичко тъне в зеленина, само то не се е разлистило, защото отдавна е изсъхнало. Никой не помни от колко години то стои там, освен градинарят, защото това е неговото любимо растение. Когато е бил на 5 години, го е засадил, но то не се е хванало. Въпреки това той продължил да го полива, защото вярвал, че е живо. Бил толкова загрижен за дръвчето, че веднъж, след като валяло почти цял ден проливен дъжд и той не можел да излезе навън, едвам дочакал тревожно пред прозореца да види как никакви капки не вълнуват локвите наоколо, за да се втурне с детската си кофичка, напълнена с вода и да полее дръвчето. Мислел си, че то ще умре, ако не се грижи за него всеки ден. Трябвало да мине време, докато проумее, че дървото не е живо. Денят, в който го разбрал, бил също дъждовен. Той дълго стоял подтиснат в стаята си и от мъка този ден не отишъл да полее дръвчето. Но в същия този ден взел решението да стане най-изкусния градинар (или поне никога да не спре да обича растенията, да се грижи за тях и да не спира да ги изучава; което горе-долу е същото като да си най-изкусния в нещо). Оттогава всеки ден, дори след дъжд, той отива с детската си кофичка до дъното на градината. И прошепва, изливайки водата: “Благодаря”.

(Публикувано в бр. 6 на НО ПОЕЗИЯ)

 

AlHristova_raykusvane AlHristova_visene

***

Двама философи разговарят:
– Вчера гледах интервю с най-великия философ на нашето време – човека с трансцендентната глава!
– Хм, странно – не бях чувал за него. И какво каза той?
– О, нищо. Главата му през цялото време беше отвъд…

 

***

 

.П.ознавах

.Р.евностен

.А.скет

.С.ключил

.К.рака

.О.коло

.В.енерините

.А.покрифи

(Публикувано в бр. 5 на НО ПОЕЗИЯ)

AlHristova_debel

***

аз нямам ледове за стопяване
имам реки за преплуване
и дъждове за преброждане
плувай
прогизвай 
ела мокър и чист
изкъпан и жаден
аз ще ти дам вода
за пиене
____________________
РекатанямабродимостЧадъритенесаизмислениСамокладенците(впустинята)съществуват
____________________
„водата също тъй помага на сърцето…“
____________________
реката няма броди
мост?
те не са измислени
самокладенците
в тинята
ще
св
___________________
около извора е кално

***

…внимателна музика. музика, която да пристига бавно. да идва всяко следващо нейно разгръщане точно тогава когато е на ръба да се забрави отзвучаващото. да бъде на предела на възможността да се проследи до края, без да се забрави началото. да има време да се върви дълго, да прилича на изгубване, но без да е.
пуснете й такава музика сега. готова е да слуша.

ленивата вода раздвижена от камъка, побутва бреговете – тревите се помръдват. едва едва. застинали отново те чакат вятър, бръмбар или крак, да ги разбута. а който камък хвърля, тревата тъпче и бръмбарите са се изпокрили, а смачкана тревата не танцува с вятъра. бързата вода изглажда камъните, а ленивата изглажда себе си. с плоското си мудно лице, тя поглъща камъните, а после ги забравя на дъното. и не им отмъщава, променяйки формата им. който хвърля камъка се радва. мисли, че променя нещо. изглежда само за тревата нищо вече не е същото. бръмбарите се спасяват другаде. когато вали – може би само тогава ленивата вода се вълнува.

 

AlHristova_masa

***

Харесвам гладки подове – и четирите ми крака да са стъпили.
Харесвам усещането за съдове, пълни с топла храна.
Харесва ми върху мен да месят тесто.
Харесва ми да съм гола – без покривка или мушама.
Харесва ми, обичам да събирам хората около себе си; да бъда подпора за техните дейности.

AlHristova_closed

 

…и яхна дон Кихот своя кон Нявгакон…

 

AlHristova_Christ-Enchev

 

Александра Христова (1988) е завършила философия в СУ „Св. Климент Охридски“. Не обича биографичните бележки. Но такива апофатични изказвания не говорят много за човека. Затова ето една кратка:

Когато била малка тя обичала да казва „Първо едното и първо другото“. Сега, въпреки че вече не говори по този начин, тя все още смята горното за добра мисъл. Понякога обаче следването на тази мисъл не довежда до нищо.

 

Портретна снимка: Крис Енчев
Рисунки и текст: Александра Христова

 

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s