Електронният стол на Константин Ачков

от Йордан Ефтимов

Тези дни Magazine Quotidien излезе със статия за новия стол на българския скулптор Константин Ачков: „Новия стол от електрони на дизайнера К.А., известен с проектите си за заключващи системи и мебели пъзели, лансира кампания на Kickstarter. Прототипът на стола в оранжева текстилна материя, който беше публикуван в мрежата преди две години, се прие много добре от публиката. Това провокира дизайнера да изведе на друго ниво идеята си за стола. След първоначалното създаване на няколко прототипа, той постигна сглобяема композиция с по-ясна визия и иновативна задна част, която лесно да трансформира табуретката в стол.“

Ачков от години работи върху темата „пъзели за живеене“. С колегата си архитект Петър Захаринов той представя серия от маси, столове и табуретки без свързващи елементи още в края на 2011 в галерия Credo Bonum. В изложбата има два различни типа мебели-пъзели-скулптури: „събери заедно“ (put together) и „самозаключващи се пъзели“ (interlocking puzzles). Двамата дават плътно интервю за търсенията и вдъхновенията си в електронното списание Sofia Live.

Разликата е, че тогава мисълта на Ачков се върти главно около това да направи маси и столове, които да се спояват само от начина на сглобяване и от тежестта си. Сега вече конструктивисткото му въображение е съсредоточено около темата за стола или масата, събиращи се в куфар. А също и за табуретката, превръщаща се в стол, превръщащ се в маса.

Още през 2010 г. Константин Ачков обясняваше колко много може да се научи от т.нар. тенсегрити мебели на Кенет Снелсън. В края на 1960-те години Снелсън прави енергични и леки, летящи, бъздящи и бързи скулптури от алуминий и неръждаема стомана на открито.

Миналото лято в интервю за Missis.bg Константин Ачков разказа колко естествено е за един скулптор да се превърне в архитект на модерни мебели.

Вижте прекрасната му Голяма риба, плуваща из въздуха на квартал „Дружба“ в София. Или неговата тенсегрити скулптура „Една конска сила“. Направена е от автомобилни части и макар да носи типичната за Константин Ачков страст към напрегнатостта и свободата, сцеплението и сглобката, тази творба е и трибют (или да кажем – признание) към учителя му от Националната художествена академия проф. Крум Дамянов, автор между другото и на грандиозната скулптурна група „Асеневци“ във Велико Търново.

Ачков е творец с гражданска позиция и в това може да се убеди всеки, който живее в или ходи на гости във Facebook.

Горд съм, че го познавам. Българското изкуство днес има и Константин Ачков, не само Александър Хайтов, извинявайте. Нищо, че вторият реализира мащабни творби на знакови места в големите ни градове благодарение на неразвития вкус на общинските власти. И какво като истински адекватният творец няма възможност да реализира по-големи скулптури – губи градската среда, печели интериорният дизайн.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s