Ина Иванова – четири стихотворения

от Ина Иванова


Браунови движения (маршрут на нетрайното)

Тя пие вода от всички градски чешми,
снима се до статуята на лудия,
храни черните котки, гали рижите
провира се под летния дъжд –
все по-сама, все по-жена,
все по-фатална.
Нехайна към всичко,
принадлежна на всичко, тя –
криле, вятър и стапяща се сянка,
тънка като лунен сърп в края на лятото
достига без вяра и без угризения
светлия предел на тъгата.

Стихотворение с фатален край

малка и яростна като сух вятър
безкомпромисна като маслинка без мартини
малка
и реактивна
профучава през смаляващите се есенни дни
токчетата на червените й обувки
откъртват парчета въздух
разпиляват ги до небето
където голямата и малката мечка
безучастно светят и даже не поглеждат
към оная въртелива планета
на стотици светлинни години от тях
оная планета с реактивните женички
и червените им обувки
убийствени като термоядрена реакция
мъртви като вятър
сухи като мартини
самотни като големия взрив
– Бум! –

Недовършена катедрала

Сам. В сърцето на двайсти век
сеньор Галего започва да строи катедралата.
Арматурата пробива – благочестива дантела
през въздуха, който диша сеньор Галего,
през надеждата, която издиша.
Всяка стена носи пръстовите му отпечатъци.
Куполите растат нагоре, стълбите – надолу.
Сеньор Галего не спира. По обед пие
сладкото си кафе в мълчание. В сбъдването
на куража. В бъдещата катедрала,
разширяваща се вече петдесет години –
смирена вселена насред Мадрид
разпната върху следите от стъпките му.
Сеньор Галего не знае с непогрешима сигурност
надниквал ли е някога Господ
през недовършените тавани и арки,
в меандрите от апсиди и колони,
надолу към непреклонния си син,
към сладкото му кафе, към бялата вар,
към болките в гърба, към вярата,
търкулнала зара на живота му.
Отгоре, навътре, през станиоленото испанско небе.
Толкова искрящо. Толкова търпеливо.
Толкова безучастно, че сеньор Галего разбира –
чудото е недовършена катедрала.
Завинаги.

cover-inaivanova

* * *
Дръж сърцето си тихо.
Когато небето е скрито като нож.

Дръж сърцето на светло, казвам.

Ина Иванова
Из „малки букви“ (Жанет 45, 2016)

 

Ина Иванова е автор на сборниците с разкази „Право на избор и други проклетии“ (Арс, 2009), „Името на неделята“ (Жанет 45, 2012) и „Летящ акордеон“ (Жанет 45, 2014), както и на романа „Кар танеси” (електронна книга, Public Republic Publishing). Наскоро излезе дебютната й стихосбирка „малки букви“ (Жанет 45, 2016). Редактор в екипа на сп. „Но поезия“. Ярка личност от пловдивската литературна бохема.

Още от Ина Иванова в „Разходки из Лондон“

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s