Петя Кокудева с медал от „Разходки из Лондон“

На абсурдисткото парти в София беше връчен и медал от името на сайта „logo1Разходки из Лондон“. Изборът се падна върху Петя Кокудева за публикувано в рубриката Лондонски поетически разходки нейно стихотворение. Ето как авторите на сайта обосновават своя избор:

medal

„Ние, Деси и Бойко, авторите на сайта Разходки из Лондон, решихме да дадем медал на Петя Кокудева. Нейното стихотворение „Когато порасна, ще стана чужденец“ е репортаж за съдбата на мигрантите. Тъй като живеем в Лондон, това стихотворението ни докосна.

21 век е век на мигрантите. Това означава, че всички сме чужденци по някакъв начин. Петя Кокудева е уловила очарованието да си чужденец. Това е възможността да бъдеш Том Сойер, Нилсон, да говориш езици, да ядеш храни от цял свят. Понеже Петя ни хареса, прочетохме и други нейни стихотворение. Петя, открихме, е мъдрец. В „Когато порасна, ще стана чужденец“ не е забравила да пъхне една мъдрост. Пътят към нас, към обичта към нас и другите, преминава през откриването на „чужденеца“.

На Ричард Капушчински му трябваха години писане на репортажи от целия свят, за да открие мъдростта за „другия“, която Петя Кокудева е открила в своето стихотворение репортаж за съдбата на мигратския 21 век. Много елегантно и приятно. Браво, Петя! Благодарим на всички автори, които другата Петя – Петя Хайнрих, представи на читателите на нашия сайт.

Вие пишете. Ние четем.“

Прочетете също репортажа от Абсурдисткото парти

Advertisements

Лондонски поетически разходки: началото

Да са ни честити! За сайта „Разходки из Лондон“ започваме седмична рубрика за поезия, която излиза със съдействието на сп. НО ПОЕЗИЯ. Така че няма да е никак изненадващо, ако някои стихотворения започнат да витаят из лондонския въздух дори още преди излизането им на хартия в готвения нов брой.

Защо поезия? Личният ми мотив да се впусна в това приключение е вярата ми, че за нас – хората, живеещи в среда, в която се говори преобладаващо различен от майчиния език, поезията е тънката копринена нишка, която свързва с родината, дома, спомена, а също ни прави и част от живеенето на мястото, което сме оставили. Дори повече – засилва увереността ни, че си тежим на място в новата среда. И как? Като ни обогатява с преживявания и разширява емоционалните ни регистри. Казано кратко: поезията не ни откъсва, а ни свързва – затова я наричам нишка. Коприненото влакно се отличава с гланц и здравина. Поезията ни дава гланц и здраво ни свърза с езика. Тя, коприната или поезията, е благородство и сила. Вероятно ежедневието на повечето хора им изглежда като пробив в свят, в който поезията няма място; мекота, от която сякаш няма друга полза, освен че понякога поотвлича. И поезията, и коприната не са на мода. Нищо подобно, уверявам ви. Поезията е тънката тъкан, върху която се крепи впечатляващата сграда отсреща, светове са втъкани деликатно в структурата й. Тя е онзи къс време на бързо изядения сандвич под рехавото слънце в парка – бързо забравени залъци. Две думи. Николко думи. Отхвърлянето на болката е поезия. Изостряне на сетивата. Празник на радостта. Сигурност, несигурност. Натрупвания и изветрявания, които оголват нови форми, сгъстени форми на изказ. Още. Човек може да живее добре и без да трупа коприна и да усуква все повече нишки във все по-здраво въже, но с поезия е богат. Искам да помагам на хората да трупат богатство. И вече не е нужно да уточнявам, че поезията се разхожда из Лондон. Ще подавам по една копринена нишка всяка седмица. Някои стихотворения сигурно ще са по-трудни. Други направо няма да ви харесат. Други ще ви разтърсят и ще ги заобичате. Зад всяко стихотворение стои умът и сърцето на поет, на артист; всяка дума е труд и магия, за чийто щедър дар се покланяме и благодарим на поетите; стъпка в една дълга разходка. Имаме всички основания да говорим тук за „Лондонски поетически разходки“.

Сърдечен поздрав,
Петя Хайнрих