Сън в нощта преди погребението

Весела Кучева за
„Ателие за сънища и истории“

В нощта преди погребението на баба ми Янка сънувам как тя е застанала права на ръба на една река с високи брегове. Облечена е в някакви роби със слоеве в различни отсенки на бялото, които се спускат около тялото й като драперия. Застинала е в изправеното си положение, не помръдва и дори не диша, но знаем, че не е умряла. Въпреки това и жива вече не е. Аз и семейството ми – майка ми, баща ми и брат ми – стоим на моста, който пресича реката, доста висок мост с метални парапети като решетка. Наблюдаваме баба и сме много притеснени за нея – как съществува в това състояние между живота и смъртта, какво точно изпитва сега, когато не може да даде никаква индикация за състоянието си, но е ясно, че още продължава да съществува, защото я виждаме? И тогава, когато се чудим дали не можем все пак да направим нещо за нея (на никого не му минава мисълта просто да се приближим до мястото, където стои), баба обръща глава към нас и ни поглежда. Усмихва се и скача от брега. Гмурва се и виждаме как робите й се развяват в реката. Някакво особено спокойствие ни обзема, докато наблюдаваме как бавно силуетът й се смалява в далечината на дълбоката вода, знаем, че сега вече всичко е наред, докато я гледаме как напълно изчезва.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s