Мила Лукчева
за „Ателие за сънища и истории“

Сънувам, че е късно вечерта, вече затварям сувенирния магазин, където работя, заключила съм вратата, но извднъж виждам, че пред витрината е застанал не кой да е, а самият Иво Димчев, чука на стъклото и прави знаци, че е много важно за него да влезе. Разбира се, забързвам се към вратата и я отварям, той е много благодарен и любезен, заедно избираме сувенирите, които иска да купи и подари при пътуването си за концерта си в Хонг Конг. Когато всичко е платено и са разменени още любезности с песенен глас, а с меден – благодарности, че съм отворила пак специално заради него, аз му слагам нещата в торбичка. Кой знае защо, това не е красивата фирмена торбичка на магазина, а някакво смачкано пликче с изтрита от употреба олющена щампа, което вдигам от мръсния под. Наистина е много грозно. Иво Димчев поглежда поставените си в него покупки, дори не докосва дръжките на пликчето, за да ги вземе. Вдига погледа си към мен и ми казва с абсолютно леден и безразличен глас: „Сега вече ще те съдя“. Убедена съм, че ще го направи наистина.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s