Тице Рей Норгет
за „Ателие за сънища и истории“

Сънувам, че си правя нови очила. Момчето от оптиката ми ги подава и набляга на това колко са чисти и качествено изработени. Слагам новите очила и виждам замъглено през тях. Нещо не е както трябва да бъде, казвам на момчето от оптиката. Свалям очилата и се заглеждам внимателно в стъклата. Виждам, че по тях са залепени няколко фини и прозрачни картинки. О, това ли, казва момчето от оптиката, не знаете ли, че трябва да ги отлепите – и ме гледа с такава изненада и лек упрек, все едно не знам най-елемемтарни неща. Чудя се, а после си казвам, че явно пак нещо не съм разбрала. Действието се развива в България, а там често ми се случва да се държа като чужденец. Изчоплям лепенките, остават лепкави следи и пак не виждам ясно с тези очила.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s