Сънувах, че България е само фасадна демокрация

Тице Рей Норгет
за „Ателие за сънища и истории“

Сънувах, че България е само фасадна демокрация, какво прозрение!

За да се онагледи това в съня, действието се развива в огромна зала, може би университетска аула, чиято предна стената – тази, пред която застава преподавателят на пулта – е само дърворезбовано пеграждение, подобно на олтар. Паянтова стена е поизкривена и с лек ритник би рухнала. Зад стената се водят разпити, чуват се виковете и стенанията на изтезаваните. Периодично в залата влизат представители на властите и избират поредната си жертва. Всичко това ми се струва крайно абсурдно и се чудя, толкова ли съм била наивна през последните години, че да не го забелязвам. Решавам да замина възможно най-бързо и никога да не отивам отново на това място. До заминаването ми обаче ще минат дни. Залата се поизпразва. Остава възрастен мъж с внучка, който периодично вади от вътрешните си джобове кафяви шишета с алкохол и си посръбва. Шишета са исторически, с може би барокови орнаменти и плавни линии на формата, възхитителни произведения на изкуството. В залата се намира и уличен метален контейнер за боклук. Там възрастният мъж оставя шишетата и излиза. Знам, че това е един съкрушен от случващото се възрастен преподавател, който може да понесе битието само ако непрестанно пие. В залата се лута и възрастта жена с кученце. Мрачна, затворена в себе си, напълно изолирана от света. Жената се доближава до мен и ми казва, че са й премръзнали ръцете (странно, никак не е студено тук!), трябвали й непременно ръкавици, дали бих й купила, пита ме тя тревожно, но и заповедно. Разбира се, и без това отдавна чакам да бъда полезна по някакъв начин в този подтискащ свят на тормоз и край. Свят, от който не ме е страх, защото знам, че съм чужденец тук и точно за такива като мен е издигната фасадата, никой не би ме допуснал отвъд разклатения олтар, в отделението за изтезания. Жената отваря портмоненце със закопчалка от две вкопчени едно в друго метални топченца и ми дава 10 стотинки. С 10 стотинки да й купя ръкавици!? Не казвам нищо, така или иначе щях да й изпълня молбата, просто не исках да я унижа, ако откажа да взема пари за пазаруване. Какви да са ръкавиците, питам я. Доматеночервени, казва тя. Излизам, намирам магазин, избирам ръкавици, има дори в желания от нея цвят, може би не точно доматеночервени, а в кармин, но сме близо до желанието. Ръкавиците са кожени, избирам ги да са малко по-хлабави, за да не й стягат – кожените ръкавици, когато са нови, са като менгемета за ръцете – не съм сигурна дали би могла да ги надене… Намирам и чифт бели, плетени ръкавици, струват ми се по-подходящи, удобни са. За беда обаче се оказва, че чифтът е дефектен – едното е бяла ръкавица, а другото – бял дълъг чорап. Дълго ровя сред купища ръкавици. Решила съм да й купя и двата чифта.

 

Advertisements

One thought on “Сънувах, че България е само фасадна демокрация

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s