Загуба в пространството

 

от :
за „Ателие за сънища и истории“

Мой близък се е разболял от болестта на загуба в пространството и решавам, че ще помогна, като маркирам пътека, която да го води по ежедневния му тур. Идеята ми е той само да гледа в земята маркировката и да я следва.
В чантата си намирам тлъст черен маркер и почвам да дълбая с него колкото се може по-права черна линия от НХА към подлеза на Университета. Предизвикателството е сериозно, тъй като настилката е изключително неблагоприятна за такова начинание, но аз рисувам по земята, вървейки почти на четири крака. В един момент маркера свършва, но детето ми е изтичало до книжарницата и е купило розов тебешир, с който продължавам начинанието. Спускам се надолу по стълбите на подлеза, и влажната гадост, и вече съм пред Mакдоналдс, където е пълно с минувачи, музиканти и длъжностни лица. Осъзнавам, че не мога да начертая никакъв свестен път и всичко се завърта в нескончаеми кръгове, осморки и визуализация на това което съм постигнала- растениевиден черен стълб с розов цвят.
Дано успее, си мисля…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s