Обуй си обувките

Весела Кучева
за „Ателие за сънища и истории“

Сънувам, че искам да изляза навън и майка ми ми казва: „Ами хайде, обуй си обувките“ и отваря един старинен дървен шкаф, скован от бежови дъски и пълен не само с обувки, но и с платове в различни цветове, сгънати много прилежно и подредени един върху друг. Става ми странно това изобилие, но докато да попитам възможно ли е всичките тези обувки да са мои (още повече, че някои от тях са огромни като размер, издължени напред и много тесни отстрани, няма начин да мога да ходя с такова нещо, други пък са в цветове, които никога не бих избрала, освен това има по няколко от един вид), виждам, че вече съм сама пред шкафа, затова решавам да пробвам дали едни зелени ниски обувки ще ми станат, но докато си ги слагам на краката, изведнъж ми се завива свят, замайвам се и с едно въртеливо движение с главата напред се гмурвам в самия шкаф, но не се удрям в никой от рафтовете, а продължавам да пропадам надолу (зелени копринени платове пропадат заедно с мен, заплитат се и се разплитат около ръцете и краката ми) чак докато стигна дъното на една тъмна стая, която знам (откъде?) че се намира под земята. Осветена е с изкуствена оранжева светлина и от тази светлина се показва едно лице на мъж, цялото с татуировки като на маорите. Усмивката му, с която се приближава към мен, обаче, е по-зловеща от татуировките. Когато е достатъчно близо, за да чуя какво шепне, разбирам, че си повтаря числото 33. Става ми ясно, че ще трябва да се преборим. В този момент, очаквано, звънва алармата ми и се събуждам.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s