Репортаж от абсурдисткото парти на списание НО ПОЕЗИЯ

6795_10206428641899467_2081400792682307372_n.jpg

Предварително знаехме как е преминало абсурдисткото парти на НО ПОЕЗИЯ в София на 12 март 2016 г. Кратка новина от събитието бе публикувана още преди неговото начало в „На Нона Абсурдисткият лист“ и тя гласи:

По време на абсурдисткото парти в галерия и бар Тhe Muse издателят Георги Милев ходи на ръце, а слонът на изд. „Пергамент“ къса листове на конфети, като едновременно с това чете от сонетния венец „Седеф и Дафодил“. Художничката на НО ПОЕЗИЯ, Весела Кучева, плете на 77 куки с 11 кълба и дава уроци по пиано по метода на Арахна Филова. (изтoчник: НОП)

Така си и беше.

Какво всъщност се случи.

При Нонова отсъствието невидимо присъства

DSC_2334.JPG
На НОНА абсурдисткият лист и пликче с плът от плътта на списанието
(Снимка: пх)

В началото на вечерта вестникарчето Весуши раздаде Абсурдисткия лист, който видя за първи път човешко око в 24-тата Муза на Бачо Киро. Изданието излиза веднъж и завинаги и е посветено на голямата българска поетеса Нона Нонова, авторка на невидими стихотворения във всеки брой на списание НО ПОЕЗИЯ, или НОП. Стихосбирка с избрани нейни невидими стихотворения излезе наскоро в йоркширското издателство „Non-o-presss“ на английски език под заглавие „The Empty Space. The Livingtheatre“. Седмица по-късно в „TIMES Literary Supplement“ се появи написан от Питър Блекуайт възторжен отзив, който е препечатан в Абсурдисткия лист, а преводът е на редовния автор в списанието, Найден Коев, хапан от маймуна, смел експериментатор и това стига. Блекуайт пише: „Джон Кейдж? Казимир Малевич? Невидимите метафори при Кандински? Бремон с поезията на мълчанието? Нищото на Бекет? Колкото и да изглеждат близо, всъщност са безкрайно далече. При тях присъствието видимо отсъства, докато при Нонова отсъствието невидимо присъства.“

Абсурдисткият лист се предава от ръка на ръка и кръжи из София като ненавременна мартенска оса.

Дървени медали за спорни и безспорни заслуги

10410205_821214961334218_4975767842122296713_n.jpg
Дървен медал от НО ПОЕЗИЯ
(Снимка: пх)

Събитието започна с раздаване на дървени медали за спорни и безспорни заслуги към списанието, което отпразнува излизането на бр. 6, като си написа по този повод отличен 6,6 и тази разбила нормите оценка бе отпечатана в Листа. Петя Хайнрих закъсня по извинителни причини с половин час и по време на усетеното като безкрайно дълго отсъствие и през лавинообразно нарастващата у нея тревога, тя си мислеше за успокоение, че поведението й може да бъде изтълкувано като абсурдистки жест, който никой не би забелязал в страна, в която закъсняването е норма.

Първо беше връчен медал на Петя Хайнрих, разбира се, а после и на нейните хора от редакцията и техническия персонал: Георги Милев, Милена Милева, Валентина Иванова, Весела Кучева, Ина Иванова; също и на гост-редакторите Бети Файон, Иван Христов, Катерина Стойкова-Клемър, Йордан Ефтимов, Никита Нанков.

Освен гореспоменатите личности, дървени медали получиха също авторите Константин Кучев, Александра Христова, Найден Коев, Пламен Антов, Абсуриста (2 медала), Петър Чухов, Валери Валериев, Цветозар Цаков, Севдалин Генов, Федя Филкова, Моника Михайлова.

Два пъти Петя за Лондон и разни други размени, мистификации, лисици…

10628302_10209054799553353_8446880755878852990_n.jpg
Петя Хайнрих благодари на сайта „Разходки из Лондон“ за връчената й глинена купа (снимка: Моника Михайлова)

Петя Кокудева беше отличена от сайта „Разходки из Лондон“ за стихотворението й в седмичните Лондонски поетически разходки, а и Петя Хайнрих получи от лондонските приятели Деси и Бойко,  създатели  на сайта, глинена купа с рисувано птиче на дъното. Нейната наградата пък е заради редовното водене на седмичната рубриката за поезия. Към медала на Петя Кокудева имаше и медал за гостенката й от Италия, илюстраторката Ромина Бенведети в категорията „Придружител на медалист“. Тъй като и двете не присъстваха лично, медала на Петя Кокудева го взе да й го даде, ама друг път, Весела Кучева. А този на Ромина Бенведети беше връчен на Илиян Запрянов, защото той пожела също да има медал и се съгласи да е италианка.

934165_10201732006819759_4861411754008830566_n.jpg
Цветозар Цаков и Атанас Вълчев с медали на НО ПОЕЗИЯ
(Снимка: Цветозар Цаков)

Имаше и други мистериозни размени на медали, като особено внимание заслужава постъпката на Атанас Вълчев, който пожела да бъде Никита Нанков. Той прочете едно нанково стихотворение и с това си заслужи медала на неприсъстващия гост. Атанас Вълчев никога не е писал стихотворения. Толкова е лесно!

Защо я няма Александра?


Александра Христова изпрати обяснителен филм за своето отсъствие на абсурдисткото парти.

Кратка схватка за МДК-то

12814411_10209054800513377_9101616605550522632_n.jpg
Петя Хайнрих и Весела Кучева с МДК-то между тях
(Снимка: Моника Михайлова)

Накрая беше връчена голямата награда МДК (мощен дървен куб), която се присъжда за най-лошо публикувано някога стихотворение на страниците на списанието. Всеки автор можеше да номинира само себе си. След кратка схватка между Весела Кучева, Цветозар Цаков, Петър Чухов, Найден Коев, Нона Нонова и Таня Николова, последната от които без никакъв шанс за наградата, тъй като тя никога не е публикувана в списанието, но пък с огромна смелост крещяща в кикрофона: „дайте ми на мен наградата, моя е“, Петя Хайнрих еднолично присъди МДК-то на Весела Кучева, а пък тя, в качеството си на законен собственик на куба, го върна обратно на Петя Хайнрих. Последваха тържествени снимки на двете смешни дами с МДК-то между тях. Мнозина си пожелаха МДК-то да стане ежегодна награда и догодина да бъде малко по-голямо и да става и за сядане. Майстор Стою, който изработи МДК-то, отвърна, че няма проблем, можели сме всяка година да правим кубчето все по-голямо, докато накрая не стане такова по размер, че да побира в себе си жив поет. За изненада на Майстор Стою, на него също му беше връчен дървен медал, а той благодари на поетите и заяви, че никога не е смятал за възможно да вземе награда за поезия, още повече че през живота си не е написал нито едно стихотворение. На това изказване Нона Нонова се усмихна и си замълча, както винаги.

Плът от плътта на списанието

DSC_2331.JPG
Пликче за фризер, пълно с конфети от плътта на списанието
(Снимка: пх)

По време на абсурдисткото парти част от гостите станаха работници на абсурда и с перфоратори в ръка дупчеха книжното тялото на списанието, като произвеждаха конфети и ги пълнеха в найлонови пликчета за дълбоко замразяване във фризер. По този начин плът от плътта на НО ПОЕЗИЯ ще може да бъде консервирана и дълбоко замразена, с което да се удължи срокът й на годност. Гостите можеха да си вземат на изпроводяк торбички с плътта на списанието и да си ги съхраняват в личните хладилници вкъщи.

Около 50 запечатани плика за писма бяха раздадени по време на партито. Във всеки плик се намират по 2 поредни листа от НО ПОЕЗИЯ, плът от списанието. Те са лично послание към новите им притежатели. Както обикновено се случва, всеки си изтегли писмо с онези текстове, които бяха точно, ама точно за него. Но бяха забелязани и недоволни, които теглеха и отваряха писмо след писмо, вероятно тикани от желанието да им се падне точно определено послание, което обаче никога няма да им дойде. Нона Нонова не си изтегли нищо и не беше недоволна.

И не забравяйте:

ПАПАГАЛЪТ НА СПИСАНИЕТО

Веднъж из НОП насред papira се разляла бира
от нея цял вагон стихотворения дивашки дерайлирал.
Омешали се ангели, бръсначи, невестулки…
дамите с фенерите отказали да станат на щурците булки.
Орфей е дадаист, понеже як погълнал неговата лира.

12821373_821214241334290_367048941025254313_n.jpg

Advertisements

3 thoughts on “Орфей е дадаист, понеже як погълнал неговата лира

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s