Лондонски поетически разходки: началото

Да са ни честити! За сайта „Разходки из Лондон“ започваме седмична рубрика за поезия, която излиза със съдействието на сп. НО ПОЕЗИЯ. Така че няма да е никак изненадващо, ако някои стихотворения започнат да витаят из лондонския въздух дори още преди излизането им на хартия в готвения нов брой.

Защо поезия? Личният ми мотив да се впусна в това приключение е вярата ми, че за нас – хората, живеещи в среда, в която се говори преобладаващо различен от майчиния език, поезията е тънката копринена нишка, която свързва с родината, дома, спомена, а също ни прави и част от живеенето на мястото, което сме оставили. Дори повече – засилва увереността ни, че си тежим на място в новата среда. И как? Като ни обогатява с преживявания и разширява емоционалните ни регистри. Казано кратко: поезията не ни откъсва, а ни свързва – затова я наричам нишка. Коприненото влакно се отличава с гланц и здравина. Поезията ни дава гланц и здраво ни свърза с езика. Тя, коприната или поезията, е благородство и сила. Вероятно ежедневието на повечето хора им изглежда като пробив в свят, в който поезията няма място; мекота, от която сякаш няма друга полза, освен че понякога поотвлича. И поезията, и коприната не са на мода. Нищо подобно, уверявам ви. Поезията е тънката тъкан, върху която се крепи впечатляващата сграда отсреща, светове са втъкани деликатно в структурата й. Тя е онзи къс време на бързо изядения сандвич под рехавото слънце в парка – бързо забравени залъци. Две думи. Николко думи. Отхвърлянето на болката е поезия. Изостряне на сетивата. Празник на радостта. Сигурност, несигурност. Натрупвания и изветрявания, които оголват нови форми, сгъстени форми на изказ. Още. Човек може да живее добре и без да трупа коприна и да усуква все повече нишки във все по-здраво въже, но с поезия е богат. Искам да помагам на хората да трупат богатство. И вече не е нужно да уточнявам, че поезията се разхожда из Лондон. Ще подавам по една копринена нишка всяка седмица. Някои стихотворения сигурно ще са по-трудни. Други направо няма да ви харесат. Други ще ви разтърсят и ще ги заобичате. Зад всяко стихотворение стои умът и сърцето на поет, на артист; всяка дума е труд и магия, за чийто щедър дар се покланяме и благодарим на поетите; стъпка в една дълга разходка. Имаме всички основания да говорим тук за „Лондонски поетически разходки“.

Сърдечен поздрав,
Петя Хайнрих

Advertisements

One thought on “Лондонски поетически разходки: началото

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s