НО ПОРОЧИТИ: „Лотос“ на Хайнрих Хайне

Петя Хайнрих 

ЛОТОС – дума, която се изговаря с окръглени устни и така деликатно, все едно не излиза звук от устата, а устните просто лениво посрещат слънцето, оле!

Болният Хайне и неговата последна любима Елизе Криниц; рисунка върху дърво: Х. Лефлер

Хайнрих Хайне и лотосът е тема, която не се изчерпва с няколко изречения – нескопосано извинение за краткостта на следващия коментар. Стихотворението „Лотос“ Хайне пише малко преди смъртта си и посвещава на последната си любима – Елизе Криниц, връзката с която е била платоническа.

Първата им среща е на 19.07.1855 г. в парижкото жилище на Хайне, пет дни преди смъртта на поета, който почти цяло десетилетие е прикован на легло с мъчителните симптоми на сифилиса, довел до смъртта му. Запазени са 25 писма на Хайне до любимата му, а също и 4 нейни отговора. Когато двамата влюбени се изправят за първи път очи в очи, Хайне е парализиран и вероятно вече предусещащ близката си смърт.

„Лотос“, посветено на Муш (mouche е френската дума за муха), е едно от малкото изобщо посветени на някого любовни стихотворения на Хайне. Така той е наричал любимата си Елизе Криниц. Дал й това име, защото запечатвала писмата си с восъчен печат с образа на муха.

„Лотос“ на Хайнрих Хайне се намира на български в превод на Димитър Стоевски от 1947 г. Преводът е точен и нелош. На мен ми се струва обаче малко груб и мъжкарски, въпреки че предава добре горчивата ирония в гласа на лирическия герой.

Но нека да си го кажа: две неща в превода на Стоевски са непростими. Едното е липсата на третия куплет – дали по недоглеждане, дали преводачът нещо е замел под килима, дали е разполагал с такъв оригинал… не ми е известна причината. Без третия куплет обаче стихотворението е като лотос с отрязан цвят. Накъде без великолепната метафора за скритото „между душа и дреха“ (в оригиналния текст „между душа и риза“ – „zwischen Seel und Hemd“)? А второто пък е онзи… хм… кочовски край с оплождането в превода на Стоевски, което повече ме навежда на мисълта за изкуствено осеменяване на животни, отколкото подбраното съществително успява да предава онова, което поетът романтик би казал и както той би го казал, пък дори в последната фаза на сифилиса. В стихотворението си Хайне използва словосъчетанието „оплождащ живот“ („befruchtende Leben“). А ето и моя превод на самото стихотворение. След него пък е картинката на Стоевски, ако не ми вярвате.

ЛОТОС

на Mуш

Действително ний с тебе двамата
Сме куриозна двойка –
От слабост прималява й на дамата,
Любимият пък – със скована стойка.

Тя – многострадално котенце,
А той е болен като псе,
Пък даже хлопа им дъската
На тези двама, някой ще рече.

Душите им една на друга – близки,
Но чужда им остава таз утеха
Да разберат какво у другия се крие
между душа и дреха.

Че е самото цвете лотос,
Жената си въобразява.
А той, с болнава бледост на челото,
Се лъже, че луната представлява.

И лотосът разтваря чашка
Под блесналия лунен диск,
Но вместо оплодителното семе,
Поема само този стих.

Хайнрих Хайне
превод от немски Петя Хайнрих

"Лотос" на Хайнрих Хайнне в превод на Димитър Стоевски

„Лотос“ на Хайнрих Хайнне в превод на Димитър Стоевски


НО ПРОЧИТИВ рубриката НО ПРОЧИТИ предлагаме всеки месец едно стихотворение и кратък коментар към него. Това е НО.2.ПРОЧИТ.


Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s